1. Какво е предприемачеството за теб?
Предприемачеството за мен е две неща. Първото е характер, а второто е начин на живот и то може би в тази последователност. Много хора ми задават въпроса – аз ставам ли за предприемач или не, а то не е въпрос на умение или на знание, а е по-скоро въпрос на характер. Има една част от характера, за която в общи линии някои хора си мислят, че каквото им се случва, зависи от тях. Някои хора си мислят, че каквото им се случва, зависи от съдбата или от други фактори. При предприемачеството е много ясно изразено това усещане: че това, което му се случва на него го държи в собствените си ръце и това е характер. Някои хора са родени с него, а други не.
Затова за мен най-силната дефиниция на предприемачество – това са хора, които искат да започват да правят нещо, без да имат ресурсите да го направят. А защо начин на живот? Защото предприемачество е в 90% от случаите особено ако си искрено вътре в това цялото нещо, то размива границата и елиминира тотално т. нар. баланс на работа и живот. Много рядко ще видиш предприемачи, които наистина с цялото си сърце да говорят за баланс на работа и живот.
Това важи и за повечето професии – ако наистина дадеш всичко от себе си в една професия, ти трябва да си готов да жертваш други неща.
2. Какви лични качества са нужни за успех? Има ли качества, без които не може?
Според мен предприемачеството е някаква много интересна комбинация между това в главата си да виждаш възможности около теб и някакво абсурдно граничещо с глупост да имаш вяра в себе си, т.е., ако някое от тези две неща липсват, няма да станеш предприемач. Като погледнеш света около себе си, ти трябва да виждаш възможностите и те трябва да генерират енергия в теб.
Проблемът е, че половината хора, които имат идеи, окапват там, защото си казват „чакай сега, имам такава страхотна идея, но точно аз ли ще се справя?“. Има обаче една такава втора категория хора, които казват „не, аз ще се опитам, тази идея е страхотна и аз ще я направя“.
Първото качество е характер, второто качество е самоувереност и вече стигаме до третото качество, което за мен е много важно – вероятността да се провалиш e над 90%, тоест, като имаш идея и като я тестваш, ще си строшиш главата. Третото качество на предприемача е, като си строшиш главата, какво правиш след това – дали се изправяш, отърсваш се и си казваш, това не е нокаут и продължаваш. За мен трите основни качества са по-скоро свързани с характера, отколкото със знанията.
3. Как оценяваме, че една идея е добра?
Няма лоши идеи. Професор Джон Уилямс (преподавател по предприемачество в London Business School) прави едно много интересно проучване. Той казва, че успешните бизнес идеи са средно статистически осмата итерация на първоначалната идея, тоест вероятността първоначалната ти идея да успее е близка до нула.
Единственото нещо, което е необходимо, е не хубава идея, а твоето постоянство, гърбът ти да носи на бой, за да можеш да тестваш, тестваш, тестваш, докато не намериш какво работи.
Много стартъпи си мислят, че те имат бизнес. Стартъпът не е бизнес, той е лаборатория, която търси идея, която да сработи и в момента, в който имаш идея и ако знаеш, че работи, тогава лабораторията се превръща в бизнес. Следователно на ниво идея няма хубави и лоши идеи.
4. Какво можем да направим, за да валидираме идеята на практика преди all-in?
Светът е пълен с методики, които помагат на предприемачите да правят точно това нещо, но в общи линии логиката е много проста. Когато имаш мисли в главата си, никой на света не знае дали тези мисли са правилни или не. Когато започнеш да ги прилагаш на практика, тогава животът абсолютно категорично показва коя от тези идеи става и коя не става, тоест единственият начин, да разбереш кое работи и кое не, е да го тестваш за да разбереш какъв му е майсторлъкът и да се проваляш бързо и евтино.
Тоест трябва да намериш начин тези идеи на много малка база да ги тестваш и трябва да имаш умението да слушаш обратната връзка, която пазарът или клиентите ти дават – да имаш умението да тестваш бързо и евтино идея, е абсолютно ключово в предприемачеството.
Какъв е проблемът, че ние всички се влюбваме много в идеите, които имаме. 90% от предприемачите, когато имат идея, са убедени, че тази идея е страхотна. Какъв е рискът с това нещо? Това е хубаво, защото ти дава енергия, целеустременост, за да ходиш да копаеш и да действаш. Кое обаче е лошото, когато си много влюбен в една идея? Ти не чуваш достатъчно добре сигналите от пазара, които ти казват, че тази идея не става. Това е същото като с любовта – когато се влюбиш в някой, ти си мислиш, че този човек е най-страхотният на света, независимо че всички около теб му виждат кусурите, но ти не ги виждаш.
Следователно умението да слушаш пазара според мен е най-важното нещо за валидиране на една идея. Има много начини, но една от по-малко известните методики, която аз мисля, че е много готина и горещо я препоръчвам, се нарича „Willingness To Pay“ (желанието да платиш/купуваш). Това е една методика за тестване, която е разработена от Саймън-Къчър (Simon-Kucher) – най-голямата консултантска фирма за ценообразуване в света, а книгата, която описва тази методика, се казва “How to monetize innovations”.
5. Съвети за финансиране?
Стартъпаджийството в днешно време почти се е превърнало в професия и много хора според мен тръгват по-рано да финансират проектите си, отколкото трябва. Аз съм от малко по-старото поколение и моята препоръка за финансиране е: това да става, колкото се може по-късно в етапа на разработване на проекта.
Какво означава финансиране – ти се обръщаш към някакви хора и им казваш две неща: моята идея струва 100 пари, дайте ми пари, да я реализирам.
Колкото по-напред си във валидирането на идеята ти, толкова цената на идеята става по-висока. Ето защо моята препоръка за финансиране към всички предприемачи е следната: затягайте коланите и давайте, действайте, колкото се може по-дълго без външно финансиране. Когато имате идея, която е валидирана, когато имате поне един клиент, който ви плаща пари, тогава вече с гордо вдигната глава кажете оценката на фирмата ми ето толкова ѝ искам пари.Колкото по-късно, по-добре.
Има различни видове финансирания. Аз лично се опитвам да внимавам с фондове за частен и рисков капитал (Private Equity and Venture Capital Funds) и предпочитам семейство и приятели, т. нар. глупави и мързеливи пари.
Според мен всеки трябва да е наясно, че финансирането, особено с фондове за частен и рисков капитал, драматично променя динамиката на бизнеса. И трябва много внимателно да анализираме какво става. Стив Бланк (Steve Blank), който е може би е един от най-опитните хора в тази област, е категорично против финансирането от фондове за частен капитал, защото това променя абсолютно категорично ролята на предприемача. Аз имам опит с 4 сделки с фондове за частен капитал и четирите са завършили зле, като две от тях завършиха добре за бизнеса, но завършиха зле за мен.
6. Съвети при избора на съдружници?
За съжаление моето мнения се различава от традиционното, което е в предприемаческите среди. Аз съм против съдружието в предприемачеството. Всеки един от нас има нужда от помощ, има недостиг на умения,има слепи точки, които трябва да покрие. Но според мен по-правилният, по-евтиният и по-дългосрочният начин е по-добре да ги покриваме със служители, отколкото със съдружници.
Според мен съдружието влага един допълнителен елемент на сложност в управлението на фирмата. Има случаи, в които съдружието работи, но ако внимателно анализираме най-големите успешните бизнеси като Microsoft или Apple, всички започват като съдружие и най-накрая завършват само с по един човек. Tоест аз, ако имам избор, бих предпочел да имам служител, отколкото съдружник.
7. Кога да напуснем работа, за да се фокусираме изцяло върху стартъпа?
Мисля, че този въпрос е много субективен и не мисля, че има конкретен отговор. Зависи каква е идеята, зависи на какъв етап е идеята, зависи постоянната ти работа колко време ти отнема, зависи работата ти дали ти носи някакво удовлетворение, дали учиш от нея, дали ти подсигурява интересни контакти.
Според мен няма правилен отговор на този въпрос. Аз съм имал много случаи, когато съм носил две дини под една мишница и ако се върна назад, бих ли го направил по по-различен начин? Не. Така че според мен няма правилен отговор на този въпрос.
8. Как да изградим добър екип?
Това е най-сложният въпрос. Аз търся отговора му вече кажи-речи 35 години и не мога да го намеря, но това, в което се убедих, е, че две неща са много важни за всички хора, които събираш около себе си. На първо място, е акъл, на второ място, е енергия, защото с глупави хора, колкото и да са готини, колкото и да са ти добри приятели, с глупави хора не можеш да го направиш.
Какво значи енергия? Много хора си мислят, че работата на мениджмънта е да мотивира хората. Не. Работата на мениджмънта е да намира хора, които вече са мотивирани.
Сега първите хора, които се присъединяват… най-лудият човек е предприемачът. Първите хора, които се обграждат около него, са наполовина луди и те тръгват. Ако те са много умни, те имат много опции, ако имат много енергия, имат още повече опции. Самият факт, че се захващат да работят над предприемаческа идея, ги поставя в една много особена категория хора.
Изграждането на екип е изключително трудно за мен. Може би това е 70% от успеха на една предприемаческа идея. Ако трябва да търся едно качество, то може би е хора, които искат delayed gratification (Забавеното удовлетворение или отложеното удовлетворение е съпротивата срещу изкушението за незабавно удоволствие с надеждата за получаване на ценна и дълготрайна награда в дългосрочен план.)
Какво означава това – много хора искат сега да им е хубаво, сега да им e лесно, сега да им е удобно, сега да постигнат нещо, а предприемачеството е точно обратното. С него си разваляш рахата сега, правиш неща, които другите не правят, сега, но искат да правят.С цел да можеш в бъдеще да правиш неща, които другите няма да могат да правят, тоест delayed gratification – това са хора, които са готови да мислят за бъдещето повече, отколкото за настоящето и за мен това е основната характеристика.
9. Защо е толкова важна средата?
Много неприятно е, че ние сме средностатистическото на петте души, с които най-често общуваме. Ако ти имаш някаква страхотна идея и теб те чопли и ставаш в 05:00 ч. сутринта от леглото, изпълнен с енергия и тръгваш да четеш книги. След това започваш да правиш проучване, започваш да въртиш телефонни разговори и после започваш да говориш с хора.
Искаш да видиш как ги правят нещата – в Сан Франциско, в Лондон.. а в същото време твоите приятели са стоели до 3:00 ч. на дискотека, става 10:30 ч., движат се бавничко, бавничко към 11:00 ч. в някое кафе. То тази среда ще те убие, тази среда няма да ти помогне.
Обаче, ако си обграден от хора, които имат същите мераци, същите амбиции, същите стремежи, същото ежедневие и вие всички заедно ще се повдигате един друг.
Средата е абсолютно определяща в тези ранни години. Иначе, ако средата не отговаря на това, което си ти, на това, което искаш ти, имаш още едно допълнително нещо, което трябва да преодоляваш и това е разбирането на хората около теб. Докато, ако те мислят като теб, ако те живеят като теб, тогава нямаш това предизвикателство, така че средата е много важна.
Тези хора могат или да ти дават енергия, или да ти взимат енергия, те могат или да ти дават знания, или да не ти помагат, те могат или да те предизвикват как да се развиваш и как да вървиш нагоре, или да те дърпат надолу. Затова според мен трябва да бъдем изключително внимателни как избираме хората, с които общуваме.
10. Как да боравим с риска?
Какво означава риск? Всяко решение, което взимаме за в бъдеще, е риск. Ако ти се чувстваш некомфортно от неясния изход на решенията, които взимаш, не се захващай с това нещо.
Въпросът не е – как да управляваме риска, въпросът е как да свикнем да живеем в комфорт с риска. Най-страшното нещо от риска е, ако нещо не се случи така, както го имаш в главата си, да се откажеш. Ако ти не се откажеш, то няма риск, защото който и проект да започнеш, независимо от неговия изход, ти като човек, като умения, като житейския опит се придвижваш напред. Най-големият риск е да се откажеш, ако не се откажеш, няма риск.
Сега естествено според мен това, което ние се опитваме да правим тук, е: както го казах и по-горе, да фалираме бързо и евтино. Тоест да правим много бързи и малки опити, за да видим как пазарът ще ни даде акъл за това кое работи и кое не работи. Рискът е част от играта, която играем.
11. Как се справяме с провала и неуспеха?
Отговорът ми е същият като на предишния въпрос. Според мен има един единствен провал само и той не е проектен провал, той е провал на характера и той е да се откажеш. Ако ти продължиш напред, да, този проект не се е получил, но ако продължаваш напред, тогава какъв е сценарият с провала? Просто ние много внимателно трябва да редефинираме дефиницията за провал и дефиницията за успех, така че според мен, ако ти не се откажеш, няма такъв сценарий като провал.
Уорън Бъфет (Warren Buffet) има една много интересна приказка. Той казва: не е важно колко от проектите се провалят и колко успяват, важно е колко пари ще загубиш с тези, които се провалят, и колко пари ще спечелиш с тези, които успяват. Но отново пак зависи от този delayed gratification – дали играеш една игра, която има начало и край, или играеш една игра, която няма край. Истинските предприемачи играят игра, която няма край.
Играта на Apple не е свършила с пускането на Macintosh (Макинтош компютър на Apple). Да кажем, че Macintosh е успешен. Играта на Apple не е свършила с NeXT (компютъра на Apple), който се провали и не е успешен. Играта на Amazon не е свършила с пускането на Fire Phone (мобилните телефони на Amazon), които не са успешни и са провал. Това са различни теми от едно голямо представление, в което те просто се сменят.
12. Как развиваме психическа устойчивост?
Какво всъщност значи психическа устойчивост? В днешно време хората са обзети от абсолютни глупости като думичката стрес, като думичката бърнаут, като думичката ментални проблеми, което за мен е абсолютен белег за недоразвит мозък. И като дойде някой да ми каже „аз съм много емоционален“, единственото, което ми казва е „аз имам недоразвит мозък“, защото какво раждат емоциите? Всички емоции се раждат от една мисъл, няма емоция, която не е родена от мисъл.
Човешките същества, които имат развит мозък, трябва да видят тази мисъл и трябва да могат да я контролират, така че стресът е нещо, което ние го създаваме. Стресът не е обективна действителност. Някои хора имат много задачи и са стресирани; други хора имат същите задачи и са много развълнувани, те нямат търпение да ходят да ги свършат; трети, когато им се случи нещо лошо, това ги зарежда, а други, когато им се случи нещо лошо, това ги смачква. Това не е какво ти се случва, то е как реагираш на него.
Устойчивостта за мен се равнява на житейска мъдрост. Тя се равнява на разбирането, че начинът, по който реагираш на това, което се случва около теб, е изцяло в твой контрол. И ако ти не дадеш този контрол на някой друг човек или на някое друго събитие, няма да има стрес. Няма нужда от психическа издръжливост. Има един римски император Марк Аврелий (Marcus Aurelius) и той има една много интересна случка: отиват стражите в къщата на Марк и му казват „Ние сега идваме да те хвърлим в затвора“ и Марк им казва една страхотна приказка „Вижте какво вие бъркате, можете да хвърлите само тялото ми в затвора, но мозъкът ми къде ще отиде, решавам само аз“.
Така че това е много, много проста система, която за съжаление изисква много, много упражнения на мозъка, но в дъното на всичко е – не какво ни се случва, а как реагираме на него.
13. Важна ли е позитивната настройка, или по-скоро всичко е въпрос на логика и воля?
Не. Всичко е въпрос на енергия и ние трябва много да внимаваме. Има неща, които ни дават енергия; има неща, които взимат енергия.
Много хора говорят за управление на времето, но времето е ограничен ресурс. Всички имаме 24 часа. Ти имаш 24 и Стив Джобс е имал 24 часа, и аз имам 24 часа, тоест това, което е неограничено, е енергията и всеки един от нас може да генерира енергия и всеки от нас може да управлява енергията. Така че там, накъдето трябва да се насочим, първо е да генерираме максимално количество енергия.
Енергията се дели на две неща:
– Първо е физическата енергия, енергията на тялото, енергията е нашето умение да вършим нещата. Ако нямаш енергия на тялото, всичко друго е безсмислено.
– Второ е мисловната енергия – има неща, които дават енергия на мозъка; има неща, които взимат енергия. Страхотните идеи и мечтите дават енергия.
Японците имат един много интересен пример за това какво ражда енергията в хората. Енергията в хората се ражда между един ластик, който е между двете ти ръце – едната ръка е това, което ти си мислиш, че си в момента; другата ръка е това, което искаш да бъдеш. И колкото е по-голяма разликата, толкова повече енергия това ражда. Те затова казват, че няма мързеливи и амбициозни хора. Ти си или амбициозен, или мързелив, така че според мен не е позитивна настройка, а е въпрос на енергия.
14. Всички имаме по-силни и по-слаби страни. Как да преценим, кои качества да развиваме и за кои ни трябва друг човек?
Ние използваме една методика тук в офиса с всички наши клиенти – как да определим силните страни на хората и как да определим собствените си силни страни и то е много просто.
Седни и си изкарай едно листче и си направи един списък на всички неща, които си правил в последните три–четири месеца и срещу тях сложи две колонки – едната колонка е кои от тези неща са ти дали енергия и кои са ти взели енергия и сложи плюсче там, където са ти дали енергия; а на другата колонка кажи къде нещата са ти се получили и къде не са се получили. Така нещата, които имат по две плюсчета, това са нещата, които ти вършиш за последните 5–6–10 месеца. Тези, които са ти дали енергия и са ти се получили, са ти силните страни от гледна точка на персоналната ефективност. Логиката е много проста – инвестирай не в оправянето на кусурите си, инвестирай в силните си страни.
Ние сме правили много анализи на най-успешните предприемачи в света. Резултатът от нашите проучвания е много интересен. Тези хора имат повече кусури от нас, обикновените хора, обаче по някакъв начин те успяват да организират живота си, така че да отделят поне 70–80% от времето си над силните си страни.
Затова нашата препоръка към хората е: първо направете този тест, дефинирайте тези ваши топ 4 или 5 силни страни; второ погледнете си живота и си кажете дали аз отделям 70–80% от времето на силните си страни и на всички слаби страни намерете хора, на които да го делегирате това.
15. Има ли минимален праг на компетентност, без който не може? По кои въпроси?
Не. Според мен историята категорично показва, че предприемачеството не е въпрос на знания. Те само ти показват това, което можеш да научиш от другите, правенето на нещата на практика те научава на нещата, които само ти можеш да научиш. Според мен няма минимални знания, които предприемачът трябва да знае, а има някои житейски умения, които той трябва да има.
За мен има три-четири принципа, които големите предприемачи следват във всичко, което правят. Първият е 80/20. 20% процента от нашите действия дават 80% от резултатите. И ако внимателно анализираш всички големи предприемачи, те следват това нещо във всяка една стъпка от живота си. Успешните хора не свършват абсолютно всичко. Успешните хора свършват само най-важните неща и това са точно тези 20%, които дават 80% от резултатите.Следователно първото умение е умението на мозъка ти. Изключително внимателно да анализираш дали правилно си инвестирал времето си в 20-те процента.
Второто нещо, което всички предприемачи го следват, е умението да опростяват нещата: не да добавяш неща, а да махаш неща; не да правиш нещата сложни, а да правиш нещата прости. Затова по-скоро уменията, които са необходими, не са знания, а начин на мислене и подход към решаване на проблеми.
16. Съвети за делегиране? Как да изберем кои задачи да делегираме?
Това не зависи от задачите. Първо зависи от твоите собствени умения какво можеш да правиш ти и какво не можеш. Второ зависи от качеството на хората, с които си се събрал.
Например ти искаш да направиш някакъв уникален spreadsheet и имаш един човек, който е spreadsheet master, тогава ще му дадеш на него. Ако обаче искаш да направиш някакъв уникален spreadsheet и някакъв бизнес модел и нямаш човек в екипа, който да го върши това, какво ще направиш? Тогава ще трябва да го направиш сам.
Така че делегирането зависи от две неща основно – първо, дали си наясно с твоите силни и слаби страни и второ, дали за слабите си страни си намерил хора, които нещата могат да ги правят, така че да им се довериш. Основата на делегирането е качеството на екипа, с който си се обградил.
17. До каква степен предприемачът се среща с нови и уникални казуси и до каква степен това са стандартни проблеми, за които има ясно решение?
Няма отговор на този въпрос. Според мен е изключително относителен. Има нещо интересно: ако отидеш да учиш MBA в най-добрите университети в света Харвард, Станфорд, Масачузетски технологичен институт ( MIT ) – ти ще учиш много книжки на тема мениджмънт. И тези книжки на тема мениджмънт ще те научат на някои много важни уроци: как да управляваш хора.
Ако обаче погледнеш най-успешните предприемачи в света Стив Джобс, Джеф Безос, Илън Мъск – те нарушават всяко едно от правилата на тема управление на хора, които те учат в университета. Затова според мен няма правилна рецепта. ако анализираш внимателно лидерите по цял свят, те са толкова различни като хора, те са толкова различни като личности, те са толкова различни откъм подхода си на управление на хора и виждаш, че няма една рецепта, която да работи навсякъде.
Едно нещо, което със сигурност не работи, е ако се опитваш да изневеряваш на самия себе си, ако се опитваш да копираш другите, това ще изцеди енергията от теб. Ако се опитваш да правиш поведение, което не ти идва отвътре, тогава няма да си автентичен, тогава нещата няма да се получат. Аз лично не бих търсил стандартни решения за почти нито един от тези казуси.
18. До колко да се вслушваме в съветите на други хора и до колко да следваме нашия вътрешен глас?
Според мен трябва да слушаме съветите, а не да се вслушваме. Трябва да слушаме мнението на другите хора 100% и трябва да си следваме нашия вътрешен глас на 100%.
Предприемачите виждат различен свят. Фридрих Ницше казва, че за хората, които не чуват музиката всеки, който танцува, им се струва луд. Това е същото и с предприемачеството ти – когато имаш една мечта, ти виждаш свят, който другите не виждат и не можеш да очакваш техните съвети на 100% да ти помогнат. Те виждат друга картинка и ако те виждаха същата картинка, щяха да бъдат на твоето място.
Затова трябва ли да ги слушаме? Абсолютно. Защо? Защото всички имаме слепи точки и във всеки един момент в твоята глава достигат 1 милион бита информация, 1 милион, твоят мозък е способен да обработи само 40 000, а всичко останало е сляпа точка. Следователно колкото повече имаш интелектуална скромност да слушаш другите хора, ти си елиминираш своите слепи точки, но накрая се обръщаш към себе си и казваш: сега ти трябва да решиш какво трябва да направиш, а не да слушаш някой друг какъв акъл ти дава.
19. Правилният съвет може да бъде безценен. Как обаче да разграничим добрия от лошия съвет?
Никой не знае. Това, което пропускаме, когато кажем учене – всички си мислим: ментори, лектори, лекции, подкасти, книги, статии, обаче пропускаме, че човек има два източника на учене – единият е всички тези неща, това е информацията, която някой някъде другаде вече е придобил и е готов да ти я даде. Но това, което пропускаме, е, че има един друг източник на учене – всеки един от нас се е родил с един ментор, който ни е кацнал на рамото от момента, в който сме се родили, до момента, в който ще умрем, и този ментор никога не бърка. Всеки съвет, който този ментор ти даде, е 100% в десетката. Проблемът с този ментор е, че той говори само когато действаш, не когато мислиш и този ментор е истинският живот, реалният живот.
Реалният живот винаги ти дава правилната обратна връзка, но той не може да ти даде обратна връзка на твоите мисли. Той ти дава обратна връзка само на твоите действия и проблемът е, че не много от нас успяваме да го слушаме. И затова ние казваме, че истинският живот и най-добрата класна стая, ако сега ти спреш и си кажеш: нека да видим сега какво ти се случи вчера, какво те научи животът вчера, какво ти се случи миналата седмица, какво те научи животът миналата седмица. В нещата, които са ти се случили, има много повече „учене/знания“, отколкото в една книга, която ще прочетеш. И ти, ако си задаваш този въпрос 365 дни в годината, 52 седмици в годината, ще видиш как животът непрекъснато ти говори. Той говори на тези, които много действат, говори още повече на тези, които много действат и го слушат. Това са съветите, в които трябва да се вслушваме.
20. Как да постигнем баланс между необходимата доза логически анализ и нашата интуиция (gut feeling)?
Аз лично залагам на интуицията. Майк Тайсън казва: „всеки има план, докато не го прасна в лицето“. И ние сме в уникално привилегированата ситуация да работим с някои от най-големите фирми в света в момента. Например правим стратегията на Diageo (Диаджио) – най-големият износител на алкохол в света, на Johnie Walker, Smirnoff, Baylis, които са техни брандове. И аз съм абсолютно втрещен от абсолютно ненужното количество информация, която те събират, за да взимат решения. 90% от тази информация е ненужна.
Така че предприемачът трябва много внимателно да анализира нуждата от информация и аз лично бих предпочел да приема съвета да действам бързо и евтино, отколкото дълго да анализирам. Особено в днешно време трябва да внимаваме, че всеки анализ на информация е като огледалото в колата, което гледаме за обратно виждане. Ти събираш само информация, която имаш от днешния ден, а правиш продукт за бъдещето. Защо това е проблем? Защото в днешно време промените в бъдещето стават изключително бързи. Начинът на живот, технологиите и информацията, с която разполагаме, променя абсолютно категорично процеса за взимане на решения в клиентите, тоест това решение, което си взел сега, абсолютно ти гарантирам. че след 5–6 месеца трябва да го промениш. Това намалява и нуждата от анализ на информацията, но увеличава нуждата от интуиция.
21. Кой е един от най-големите ти успехи?
Според мен трябва да редефинираме, аз поне се опитвам да редефинирам. Искам да имам различна дефиниция на успех. За мен най-големият успех е, че не се отказвам и мисля, че виждам голямата картинка много по-добре, отколкото преди.
22. Кой е един от най-големите ти неуспехи?
Може би едно от нещата, с които не успяваме да се справим доста дълги години, е да изградим такъв тип екип, който бихме искали. И това в днешно време е казус не само за нас, ние работим с фирми по цял свят: Мексико, Колумбия, Виетнам, Малта, Испания, това е казус, в който 90% от изпълнителните директори се сблъскват. Ние правихме едно проучване преди три години и попитахме 250 изпълнителни директори в Европа кой ви е най-големият проблем. 92% от тях казаха това да наемем и да задържим талантливи хора.
Затова може би най-голямата битка е поколенческото разминаване. В интерес на истината аз съм малко стреснат с посоката, в която това нещо върви, мисля, че никога досега в историята на предприемачеството и на човечеството не е имало такава разлика между различните поколения като ценностна система, отношение към работата и към това къде трябва да се полагат усилията. Това се отнася и за моето поколение, и за следващото Милениали, и за поколение „Z“. Разликата е колосална и това нещо прави създаването на екипи изключително трудно.
Ще дам един пример: ако ти сега започнеш да работиш при нас, статистически има 78% шанс в следващите 14 месеца да си смениш работата. Когато взимаш млади хора да работят, те нямат умения, затова ангажимент на работодателя е да инвестира в младите хора, за да им изгради уменията. Да, обаче, ако разбираш от цифри, цифрите ще ти кажат, че това са едни несигурни 78% – аз като инвестирам пари в теб, 78% тези пари ги хвърлям в канала, защото ти ще си тръгнеш след 14 месеца.
Как се решава този казус? И ние сега сме свидетели на хора, които прескачат като пеперудка от една работа на друга работа, от една работа на друга и не само дори в стартъп средите има професионални стартъпаджии. Ти можеш да видиш момчета на по 28 –29 години с три–четири стартъпа зад гърба си, които обаче не са загубили нито един апартамент, който банката да им е взела. И това става като с малките рибки, които плуват само на повърхността, да, обаче ти знаеш, че най-хубавият планктон е този на дъното, тоест как ще стигнеш до дъното?
Това е според мен тежкият казус, който е свързан с неуспехите и хората, поне изпълнителните директори, на малки или на големи фирми се борят изключително много с това нещо. Ние сме правили много анализи и проучвания на тема „как да подбираме хората“ и най-интересното е, че всичко свършва в същата думичка, която споменахме по-рано, и тя е delayed gratification.
Когато си на 25 години и търсиш работа, кой е хоризонтът, който гледаш? Как ще съм в следващите шест месеца? Дали ще ми е интересно? Уникалната думичка е дали ще ми бъде интересно – сега. Или гледаш аз дали ще се развия? Това дали ще ме предизвика? Дали това ще ми помогне, като съм на 35 да съм там, където искам.
Затова в интервютата ми с млади хора аз ги питам: къде искаш да бъдеш след 10 години? И празен поглед, той въобще не схваща въпроса, важното е сега да му е интересно, важното е сега заплатата да е добра, важното е сега условията да са добри. Ние имаме хора, които са се отказвали, защото трябва да идват в офиса за да работят на 22–23 години, когато единственото нещо в твоята глава трябва да е аз сега развивам ли се правилно или не, уча ли или не.
Това е страшното, когато ме питаш какви са неуспехите, това е нещото, с което не можем да се преборим и на мен ми е наистина тъжно да идват такива млади хора и да ги виждам как те си губят времето и той е готов да преговаря за едни 100–200 евро нагоре-надолу, но не вижда голямата картинка.
23. Какво послание имаш към нашата аудитория?
Посланието ми е това, с което започнахме, че предприемачеството е начин на живот и трябва да си много наясно. За мен това е най-добрата работа в света, но трябва да си много наясно с какво се захващаш. Много хора си мислят, че това е свобода, а то е точно обратното на свобода. Всеки един от хората в моя офис може сега да дойде и да си даде оставката, а аз не мога да мръдна.
Много хора си мислят, че предприемачеството е източник на „ще спечелиш много пари“, а статистиката показва обратното: че ако си служител на голяма фирма и си вършиш работата кротичко, да, ще станеш един тлъст плъх, но вероятността да имаш пари на 55 г. е по-голяма, отколкото, ако станеш предприемач. Така че това не е свобода, не е богатство, но е някаква уникална тръпка на един чист лист хартия да рисуваш и да хвърляш този лист, тази картинка не става, хвърлям я в кошчето. Да де, обаче имам идея за друга, другата и тя не стана и нея ще я изхвърля в кошчето, и третата ще си хвърля в кошчето, но четвъртата може би ще стане, ще я сложа на стената, след това ще започна да рисувам петата и има шанс да оставя някаква следа след себе си. Следата след себе си не се оставя нито в работа в Hewlett Packard, нито в ходенето по дискотеки, следата след себе си би се оставя, ако на чист лист хартия се опитваш да нарисуваш нещо, което на другите хора им харесва.
Оценката на нашата работа като предприемачи не идва от нас, а това дали даваме стойност на хората, за които правим продукти или услуги. И няма по-голяма тръпка от това. Трябва обаче да сме наясно каква е цената и трябва сме готови да я платим. Аз познавам много стартъпаджии, момчета, на някои от които съм и ментор. Ами те почиват повече от мен, той е на 28–30 години и той е през три седмици с гаджето си на плажа в Коста Рика, в Италия…, за да ходи да почива. Трябва да си наясно какво искаш да правиш. Може едното, може и другото, но не може и двете.
Стив Джобс на 28 години е имал над 100 милиона и е работил по 16 часа на ден, Джеф Безос е най-богатият човек на света в момента и работи повече от всички останали. Илън Мъск работи седем дни в седмицата. Ние не можем да надхитрим дявола. Ето защо всеки от нас трябва да има ясна преценка дали иска да оставя следи след себе си, дали иска да си даде шанс да напише някаква история, или да се присъедини към останалите 99% от хората.
Редактор: гл. ас. д-р Андриана Спасова
