1. Какво е предприемачеството за теб?
Предприемачеството за мен е естествена еволюция на управлението. Бих степенувал, че първо е управлението на бизнес, а след като се развие този бизнес, то това трябва да се превърне в предприемачество.
В развитието на една фирма собственикът на бизнеса първо влиза в ролята на управител, а след това и на предприемач. Много е тънък моментът, защото не всеки управител успява да стане предприемач. Не всеки иска.
Изисква се да промениш начина си на работа, начина си на мислене, дори начина си на живот, за да станеш успешен предприемач.
Управителят на фирмата се занимава с много оперативни въпроси и казуси, персонал, правила и т.н., докато ролята на предприемача е да може да разпознае търговския потенциал, да организира капитала и пазарната стратегия на компанията и да реализира по-голяма печалба.
2. Какви лични качества са нужни за успех? Има ли качества, без които не може?
Най-важното качество, без съмнение, за мен е упоритостта. Ако човек е упорит и преследва целта си, то той със сигурност ще я постигне. Много са качествата, без които човек все пак може да направи бизнес и всички сме виждали хора „без качества“ как управляват своя бизнес.
Почти винаги създаването и задържането на бизнес се прави с голяма доза упоритост. Когато преследваш целта си, без да се откажеш, то рано или късно ще я постигнеш.
За това и често виждаме бивши спортисти с доста успешен собствен бизнес. Защото спортът, на първо място, те учи да си упорит и да не се отказваш.
След като създадеш свой бизнес, личните качества са тези, които определят колко успешен ще бъде той. Бих заложил на това, че хората с качества ще имат по-голям и успешен бизнес от тези без такива.
3. Как оценяваме, че една идея е добра?
Това е много субективен въпрос. Когато аз създавах първата си компания – РЕНТЕКС, реших да попитам хора, приятели и строители дали някой би наемал машини под наем (без оператор на машината). Всички казаха, че това няма как да се случи и никой не би имал интерес.
Въпреки това обаче ние започнахме да даваме машини под наем и на хората на пазара им хареса идеята. Така че човешкото мнение много често не е валидно, особено когато правиш нещо иновативно на пазара.
Бих казал, че всички добри идеи имат своето приложение. По-скоро бих се съсредоточил в друго.
Ако човек има добра идея, според мен трябва да опита да я превърне в реалност. Но е важно да я изпълни по най-добрия начин и да си даде определен срок тази идея „да заработи“. Ако идеята е изпълнена по най-добрия начин и ѝ е дадено достатъчно време, за да стане реалност, и въпреки това не се получат нещата, то идеята вероятно е несполучлива.
Така че, ако някой има идея, със сигурност трябва да я „тества“, но да не се „влюбва“ прекалено много в идеята си. Ако тя е имала своя шанс и нищо не е станало, просто трябва да продължи напред.
4. Какво можем да направим, за да валидираме идеята на практика, преди all-in?
Едно от нещата, което всеки може да направи, е да сподели идеята със свои приятели. Първо питаме приятели за мнение, преди идеята да е станала реалност. След това питаме, след като идеята стане реалност, „какво им харесва“ и „какво не им харесва“.
Но трябва да питате достатъчно количество хора. И да се съсредоточите върху техните отговори и там, където има съвпадение на неодобрение, е необходимо просто да решите проблема, а не да се оправдавате, че те не разбират и видиш ли не са прави.
Вземайки обратна връзка от приятели, може да „тествате“ своята идея в изолирана среда, преди „светът“ да разбере за нея.
Друго нещо, което работи много добре, е да проверите дали има такава „идея“ някъде в друга държава или на друг пазар.
Може да не е 100% същата идея, може да е подобна, но много често някой вече е имал такава и да се е опитал да я превърне в реалност. Може да проверите дали е имало “success story” (успешна история), а ако не, то да се поучите от грешките на другите и да надградите идеята.
5. Съвети за финансиране?
В днешни дни финансирането на бизнес е по-лесно от преди. Има банки, има инвеститори, има „мама и тати“, има „дай пари на заем“ и много други.
Също така има и много бизнеси, които не се нуждаят от особено много пари като инвестиция. Един онлайн магазин или сайт например може да стартира срещу 1000–2000 лв. Това не са много пари, а е потенциален успешен бизнес.
Така че бих посъветвал хората по-скоро да помислят за бизнеса, който искат да направят – дали искат да е zero-budget (нулевобюджетен), low-budget (нискобюджетен) или се иска сериозна сума пари.
Не бих се съсредоточил толкова върху финансирането на бизнеса – това е въпрос, който зависи от характера на самия бизнес. Бих препоръчал, когато някой мисли за нов бизнес, да помисли какви възможности има и да направи бизнес според неговите възможности.
6. Съвети при избора на съдружници?
Когато имаш съдружници, е в пъти по-лесно, отколкото когато нямаш. Много хора ще кажат, „да, но като имаш съдружници, трябва да се съобразяваш“, и това е така.
Но по-добре да имаш по-малък процент от нещо, струващо пари, отколкото да имаш 100% от нещо, което не струва нищо. Има с кого да споделяш проблемите, има с кого да работиш по 12 часа на ден, има с кого да разделите работата и т.н.
Бих посъветвал, ако някой има възможността да стартира бизнес със съдружник, да го направи. А впоследствие, когато бизнесът стане успешен – ако решат, да се разделят.
За мен съдружниците вдигат шанса за успех на бизнеса в началото. Със съдружник шансът „стартъпа“ да е успешен е много по-голям, отколкото ако си сам. Впоследствие обаче може да имате различни гледни точки и ако трябва, тогава може да се разделите. Щом има за какво да се карате със съдружниците, значи сте постигнали нещо.
Аз самият нямам съдружник, но не отчитам това като плюс или минус. Просто така стана. А относно това как да избереш своя перфектен съдружник, вероятно има хора писали книги на тази тема. Бързият ми отговор е, че този човек трябва да има добавена стойност за бизнеса.
7. Кога да напуснем работа, за да се фокусираме изцяло върху стартъпа?
Това е лесен въпрос, на който математиката може да даде отговор. Ако на работното си място изкарвам 200 лв. на ден за 8 часа, това е 25 лв. на час. Ако моят бизнес ми докарва 200 лв. на ден, а пък се занимавам само 4 часа на ден с него, това е 50 лв. на час.
В момента, в който бизнесът ви изкарва повече пари „на час“, отколкото основната ви работа, то това е времето, в което трябва да се замислите дали да не напуснете работа. В повечето случаи човек трябва да напусне работа чак когато бизнесът му започне да изкарва някакви пари, не и преди това.
Но ако нямате възможност да съчетавате работата и частния бизнес, отново има решение. Събирате достатъчно пари, за да можете да живеете 3 до 6 месеца, без да се налага да работите, напускате работа и се отдавате на бизнеса си.
Вероятно ще ви трябват около 10 000 лв., за да си позволите лукса да не работите 3 до 6 месеца. И тези пари ще ви стигнат, за да работите фул-тайм (на пълно работно време) за вашия проект. Също така бих работил и по 12 часа на ден, за да вдигна шанса за успех.
8. Как да изградим добър екип?
Този въпрос е равносилен на въпроса „как да направя печеливш бизнес“.
В началото на бизнеса екипът се изгражда по един начин, когато бизнесът е стабилно работещ – по друг начин, а когато сте на гребена на вълната – по трети начин.
В началото пестите „пари за персонал“, защото сте стартъп, също така и вие пряко менажирате екипа, от което се подразбира, че ще ги натискате да работят до край.
Впоследствие ваши мениджъри ще управляват вашия екип, вие няма пряко да се виждате със служителите толкова често, което означава, че вашите мениджъри трябва да са достатъчно готини, за да сформират добър екип.
И финалният етап е, когато трябва да оставите нещата в ръцете на всички под вас и да разчитате, че сте направили добрия избор на мениджмънт във вашата фирма и този мениджмънт „ще се погрижи за всичко надолу“.
За мен отговорът на този въпрос може да дойде само когато се вникне в структурата и дейността на съответния бизнес.
9. Защо е толкова важна средата?
Прекарваме в работата си повече време, отколкото със семействата, с приятелите или близките си. Смятам, че тук няма две мнения по въпроса, и съм уверен, че работната среда оказва влияние върху нас по един или друг начин.
Позитивната атмосфера на работното място прави екипа по-щастлив и по-ползотворен. Създаването на благоприятни работни условия, в които служителите да могат да разгърнат пълния си потенциал, е от ключово значение за всяка една фирма и е истинско предизвикателство за всеки един мениджър/ръководител.
10. Как да боравим с риска?
Всеки от нас „борави с риска“ постоянно в своето ежедневие. Замислете се, дори с едно просто ежедневно действие като шофирането, колко рискове трябва да прецените и с колко ситуации трябва да се справите или да ги избегнете – жената в съседната кола, която тъкмо си слага червило и „просто не ви е видяла“, хлапакът, който току-що е взел книжка и „просто, ей така, ви отнема предимството“ – интуиция, опит, съобразителност…
Тук може да се говори много – за това как трябва да идентифицираш риска, да го анализираш, контролираш, планираш и т.н.
Истината е, че за мен от основно значение са опитът, интуицията и информацията, защото, за да си достатъчно гъвкав, трябва и да си достатъчно информиран за това какво се случва в бизнеса ти, с конкурентите ти, на пазара.
11. Как се справяме с провала и неуспеха?
Много лесно, просто не се отказваш! Общото между повечето бизнесмени е, че не се отказват лесно. А когато паднат на земята – отново се изправят.
Така че в точката за „справяне с провала и неуспеха“ няма да споменавам терапевти, алкохол, наркотици или безсънни нощи.
Провалил си се, ставаш, изтупваш се и продължаваш напред! Ако искаш бизнес, започваш отначало! Ако това те демотивира – хващаш се на работа!
12. Как развиваме психическа устойчивост?
Може да четете книги за успехи и провали. Може да гледате YouTube клипчета за същите.
Психическата устойчивост е нещо важно. Също така това е нещо, което се тренира, то не е просто даденост. Не мисля, че се раждаш с него.
Като повечето неща – това подлежи на тренировки. Когато си изгледал или изчел достатъчно success story-та и си наблюдавал достатъчно неуспехи на бизнесмени, в един момент психиката ти е научена, че може и да успееш, може и да не успееш от първия път. Но знаеш, че все от някой път ще успееш. Тогава приемаш нещата много по-лесно. И не се напрягаш.
Както в спорта, състезаваш се, не винаги си на първо място, но когато не си на първо място, си вземаш поука и знаеш, че следващия път ще си на първо място. Психическата ти настройка е, че продължаваш да се състезаваш, а не се отказваш.
13. Важна ли е позитивната настройка или по-скоро всичко е въпрос на логика и воля?
Позитивната настройка е много важна, но всичко е въпрос на воля.
14. Всички имаме по-силни и по-слаби страни. Как да преценим кои качества да развиваме и за кои ни трябва друг човек?
Успешните хора знаят своите силни страни и си поставят цели, малко над тяхното ниво, а по-малко успешните не знаят своите възможности и си поставят нереално високи цели. Смятам, че от особено значение е собствената ни самооценка.
Разбира се, съществува немалка възможност да се самозаблуждаваме, защото много ни се иска да имаме дадено качество, така че второто ми мерило е обратната връзка от хората около мен – близки, приятели, колеги.
Ако и това не сработи, има достатъчно личностни тестове, разработени от различни, доказани психолози, които могат да дадат доста добър ориентир.
15. Съвети за делегиране? Как да изберем кои задачи да делегираме?
В зависимост от големината на бизнеса ви, идва и необходимостта да делегирате.
Бих делегирал нещо, когато не съм компетентен да го изпълня. Но бих понаучил някои неща по темата, за да може, като делегирам, да знам какво да очаквам като резултат. Никога не се оставям да бъда некомпетентен в нещо, което е част от дейността на фирмите ми, защото, ако делегирам и не съм компетентен, не знам какво да очаквам.
Ако искате бизнесът ви сляпо да зависи от някой, може да делегирате на 100%. Но ако искате да има контрол върху делегираните задачи, ви съветвам да отделите 5–10 минути на тема „делегираната задача“, за да не ви изненадат с резултатите.
В днешни дни има абсолютно всичко в Google и винаги, когато реша да делегирам, поне за 5 минути проучвам нещата. Оттам разбирам дали трябва да го делегирам или не. И какво да изисквам или очаквам като резултат.
В бизнес с над 30–40 човека задължително трябва да делегирате, иначе няма да се развивате. Но не бих се доверявал на сляпо.
16. До каква степен предприемачът се среща с нови и уникални казуси и до каква степен това са стандартни проблеми, за които има ясно решение?
Аз разглеждам предприемача и управителя на фирмата като две отделни неща. Предприемачът би трябвало да е над управителя. Ако управителят среща прекалено често еднотипни казуси – то той трябва автоматично да даде общовалидно решение, да обучи служителите си как се решава този проблем или да създаде правило във фирмата.
Не е редно при управителя да идват едни и същи въпроси. Ако това е така, значи някой надолу не си е научил урока или управителят не е измислил как да „автоматизира процеса“.
А що се касае до предприемача – това е човекът, при който би трябвало да идват уникалните казуси – като това в коя посока да върви фирмата, дали ще се удвои персоналът тази година, дали ще се тръгне в посока дъмпинг на цени и т.н.
Предприемачът чертае рамката, а управителят работи в рамката. Предприемачът е иноваторът, който трябва да се сблъсква с уникалните казуси, това е негова работа.
17. До колко да се вслушваме в съветите на други хора и до колко да следваме нашия вътрешен глас?
Аз имам лесно правило за това. Когато трябва да взимам решение за нещо, винаги 50% от решението ми е продиктувано от външни хора – приятели, партньори, служители и т.н. Останалите 50% е моето вътрешно усещане и мнение. И когато събера двете страни на нещата, вземам решение.
Моето крайно решение винаги е продиктувано на 50% от хората и на 50% от моето вътрешно усещане.
Но ако в крайна сметка хората са „против“, а аз съм „за“, то взимам еднолично решение и продължаваме напред. Искам да вмъкна все пак, че когато правите нещо ново и интересно, хората не винаги ще го разберат и често биха били с отрицателна нагласа.
Така че трябва да имате едно наум относно мнението на хората около вас, когато най-вече правите нещо иновативно.
18. Как да постигнем баланс между необходимата доза логически анализ и нашата интуиция (gut feeling)?
Това зависи от самия човек. Някои действат интуитивно, други логически. За мен отново това е въпрос на математика. 50% е логическият анализ и 50% – моето лично усещане. Но когато взема решение, ако не е станало по единия начин, то пробвам по другия начин.
19. Кой е един от най-големите ти успехи?
Това, че започнах бизнес достатъчно млад, преди да се хвърля в живота. Без да имам големи месечни разходи, квартира, кола и други неща, за които да мисля. Това също така ми даде възможност да се отдам изцяло на бизнеса, да имам време, в което никой друг не ми пречи да постигна целта си.
20. Кой е един от най-големите ти неуспехи?
Един от най-големите ми неуспехи е, че съм бил прекалено взискателен към някои хора и поради тази причина съм ги загубил.
21. Какво послание имаш към нашата аудитория?
Да гледате на бизнеса като на спорт, в който не винаги ще сте първи, но винаги ще сте в играта и ще продължавате да я играете, докато не станете един от най-добрите, стига да не се отказвате.
Редактор: гл. ас. д-р Андриана Спасова
