1. Какво е предприемачеството за теб?
За мен предприемачеството е просто казано да действаш, да направиш това, което е в главата ти. „Да предприемеш“ идва и от самата дума – действиe. Да създадеш нещо, да решиш проблем на някого, да решиш свой собствен проблем, да не седиш само и да се оплакваш или да разправяш какви страхотни идеи имаш. Най-вече това е комбинацията от идея и изпълнение.
2. Какви лични качества са нужни за успех? Има ли качества, без които не може?
Според мен важно е да си упорит. От общия ми опит до момента не всичко е ставало от първия път, та дори и от втори и трети път, но не трябва да се отказваш. Не трябва да приемаш провалите като нещо фатално или нещо, което да те отказва.
Това е естественият начин да се учиш от грешки, от които можеш след това да седнеш и да погледнеш какво се е случило. Да го анализираш, да си извлечеш изводите и да продължиш напред. Така че упоритостта е със сигурност едно от нещата.
Друго важно нещо е умението да вдъхновяваш, първо да вдъхновиш себе си, за да се мотивираш изобщо да станеш, да направиш това, което си решил. Да отделиш от парите си и да не си купиш нещо, което ще те зарадва примерно, ами ще ги вложиш в това да изпълниш визията и идеята си.
Много още неща са нужни за успеха, като например критичното мислене, защото много често ще трябва да се вземат определени решения. Почти никога не можеш да вземеш решение на 100% от информацията. С тази, която ти е достъпна, трябва да умееш да анализираш нещата и да се изолираш от емоциите. За такъв тип романтични решения много, много рядко ще си сам. Ето защо идеята за вдъхновяването важи и в способността да вдъхновяваш хората около себе си и те също да повярват, да отделят от времето си, да вървите в една обща посока.
Според мен качества, без които не може и със сигурност трябва да имаш, са: да си държиш на думата, да имаш принципи, интегрираност, неща, които държат хората заедно, неща, които не разочароват останалите и тогава успехът много рядко ще е от днес за утре. Несъмнено без такива качества и в трудни моменти лодката се пропуква и обратното – в такива моменти, ако са ти налични такъв тип качества, се преодоляват трудностите и излизаш по-силен от всякога.
3. Как оценяваме, че една идея е добра?
Първото нещо, което ми хрумва, е, че все пак това е въпрос на гледна точка, ако е само идея – на мен може да ми хареса нещо, а на теб може да не ти хареса. Ако на теб ти хрумва нещо и искаш да го оцениш, да видиш дали си заслужава, да вкараш повече време в това.
Ето защо мога да кажа от опита си, че първото, което съм правил, е да потърся в интернет: „някой правил ли е нещо подобно?“, „какво се е случило с него?“, „успял ли е?“, ако е успял, „какво е успял да постигне?“, ако не е успял съответно, „защо?“, „къде нещата са се объркали?“ и „могат ли да бъдат направени по друг начин?“. След това да се посъветвам с мои познати, които са в тази сфера или близко до нея, защото най-вероятно и със сигурност те знаят повече от мен. Дори да не са в тази сфера, пак ще се обърна към познати, които могат да ми споделят също тяхната гледна точка.
Най-добре е обаче, ако може да се измисли някакъв вариант, в който сравнително лесно и евтино може да направиш някакъв тест в посока на това дали идеята е добра или не и това да ти даде отговор на въпроса. Това бих търсил при всички случаи.
4. Какво можем да направим, за да валидираме идеята на практика преди all-in?
Това според мен е едно от най-ценните неща, когато тръгваш да разработваш някаква нова идея, нов проект.
Понеже много често, когато се вдъхновяваш, ти си го представяш „какъв е крайният резултат от това?“ и е много важно да хванеш този краен резултат и да го разбиеш на малки блокчета.
Именно за да можеш да стигнеш до нещо, което е изпълнимо бързо, сравнително евтино е и ако може дори да бъде частица от ресурса, който би вкарал, за да ти докаже, че има смисъл да продължиш напред. Или напротив – може да се окаже, че това няма да работи и по този начин ще спестиш времето и парите си, а дори и на други хора. Да извървите целия път, може да се окаже, че още работи, но не по начина, по който си го представял. Това отново ще ти спести всички тези ресурси, защото много по-рано ще можеш да вземеш някаква промяна в концепцията, целта и визията си.
Това се опитвам да правя винаги във всяко едно от начинанията, с които се захващаме – умението да установиш „кои са най-важните неща?“ и „без кои неща можеш да започнеш?“, може да ги тестваш, за да видиш наистина как работи и да си докажеш с някакъв вид цифри обратната връзка на хората, за които правиш това начинание, че идеята ти си заслужава.
5. Съвети за финансиране?
Колкото може по-малка зависимост от други, е по-добре според мен. Ако можеш в началото да валидираш идеята си със свои собствени средства и си готов да направиш такава жертва – това е най-доброто, което можеш да направиш. Да не трябва да се притесняваш за парите на другите хора или да се обясняваш за парите на другите хора. Второ, ако не стига чак толкова твоя ресурс, да разчиташ на приятели, на семейство, на хора, които те познават и биха повярвали в теб. Можеш да използваш този малък ресурс, за да валидираш.
Оттам нататък имаш традиционните начини на финансиране. Да потърсиш други хора, ангели, които вярват в идеята ти и могат да ти помогнат с техния опит да я дооформиш, да ти спестят грешките на техния опит.
Venture Capital (VC) фондове, които на този етап мисля, че повечето от тях ще изискват да имаш вече нещо направено. По-скоро те са за втория етап, ако започваш от нулата, но там вече можеш да представиш „какъв е проблемът, който решаваш?“, „какъв е пазарът, в който се бориш?“ и реално „как тези пари ще ти помогнат да направиш по-голяма стойност в компанията ти?“.
Още нещо мога да препоръчам… – има много материали в интернет на тази тема и включително курсове. Самите хора от фондовете споделят за какво се оглеждат, как трябва да си структурираш представянето, докъде трябва да си стигнал с развитието на твоята идея и твоя проект – и тогава да натиснеш педала.
6. Съвети при избора на съдружници?
Това може би е едно от най-важните неща. В почти всичките ми начинания работя заедно с други хора, с мои партньори. Правил съм и грешни избори назад във времето.
Най-важното е с тези хора да се разбирате добре, да сте на едни и същи честоти и да споделяте принципи и ценности, защото напред по пътя към развитието на всеки един проект много често изникват много различни ситуации, които не можеш да предвидиш от самото начало и ако сте от една кръвна група, така да кажем, винаги ще седнете и с диалог ще намерите решение както в добри, така и в лоши ситуации. Ето защо за мен това е абсолютно номер едно.
Номер две е да има синергия в уменията ви и в опита ви. Най-добре съдружниците да се допълвате – да се допълвате в опита, който единият има, и в опита, който другият има, в умения на единия и в умения на другия, в начина, по който после ще управлявате самите процеси, хора, екипи в самата компания.
Винаги да спазвате много ясна и точна комуникация. Не винаги е нужно да се знае абсолютно всичко, но най-важното и необходимо е да се знае едно нещо, на което аз винаги съм държал с партньорите ми. Това е: да си пазим взаимно времето.
Ние затова сме се събрали да работим заедно, а не да си докладваме един на друг и да си обясняваме всичко, а да се доверяваме един на друг в това, което единият мисли, че другият е по-добър. Да бъде оставен да действа в своята посока, доверявайки му се, че ще направи възможно най-доброто.
След това на база на резултатите вече да си обсъждаме: „как ще продължим напред?“, „къде можем да се справим по-добре?“ и така нататък.
7. Кога да напуснем работа, за да се фокусираме изцяло върху стартъпа?
Тук мисля, че е много индивидуално. В момента, в който човек усети, че има достатъчно от комбинацията на сигурност и потенциал.
Ако стартъпът все още не може да ти даде сигурността в живота, това би било грешна стъпка – да напуснеш по-рано, защото, ако се почувстваш притиснат от обстоятелствата в даден момент, ти ще си принуден да вземеш стъпка назад и да се върнеш на работа.
От друга страна, този комфорт не трябва и да продължава твърде дълго, защото времето ни е ограниченият ресурс и ако стартъпът тръгне, то трябва всяка една свободна секунда да се отделя върху него, за да увеличи значително шансът му да постигне успех – максимално рано и в максимално голямо количество. Според мен няма точен отговор на този въпрос.
8. Как да изградим добър екип?
Този въпрос е много обширен и със сигурност тук ще могат да се споделят много успешни практики. Аз ще гледам отново да ви отговоря по-кратко и ясно въз основа на моя опит. Насоката на отговора ми е пак като при избора на съдружници.
При избора на хора, с които съм работил назад във времето, най-важното ми е било отново първо наистина да вибрираме на подобни или на едни и същи честоти, да споделяме принципите и ценностите, да развиваме уменията на човека, в каквато и посока е необходимо начинанието. Те са второто най-важно нещо, т.е. колкото и да сме добри и да сме готини, все пак всеки трябва да има роля в тази компания и моята отговорност е била да избера най-подходящия и най-добрия човек за дадения етап от компанията за възможната работа.
Оттам нататък комуникацията с него или нея и с останалите хора се изразява в това да внимаваш за интересите, мотивацията и посоката на всички тези хора, с които работиш. Те да работят в една посока, да има ясна комуникация между тях, принципите да са ясно разбираеми. На следващия етап: „кой екип расте?“, е необходимо да се дава повече свобода на хората да намерят своя начин на даденото място в даденото време, да се чува тяхното мнение, така че да изпълват целите, които заедно сте разговорили в рамките на бюджетите или на ограниченията, които към дадения момент сте си наложили.
Почти винаги се въртим около тези неща и ако те се изпълняват и се следват, идеята има пазарен потенциал. Ако имаш късмет, попътен вятър – увеличението и мащабът идват от само себе си.
9. Защо е толкова важна средата?
Аз съм уверен в тази приказка, че: „С какъвто човек се събереш, такъв ставаш.“ Не точно, че ставаш, по-скоро, че ние сме така устроени. С какъвто човек комуникираш, с какъвто човек работиш, с какъвто човек споделяш и най-малкото непрестанно обменяне на знания, на култура, навици, в такъв човек се превръщаш.
Като се замисля, аз лично много спазвам този принцип. Отделям време на хора, които според мен го заслужават, които по някакъв начин ме обогатяват и мен. Пак опираме до това, че всеки сам определя какво да прави с времето си и ако гледаш наистина изключително целенасочено на това време, което би прекарал с един човек – то или трябва да ти бъде полезно, или да ти бъде приятно, или най-добре, ако може и двете.
Хора, които са се доказали пред теб, определено заслужават времето ти. Хора, които обратно на това – са те издънили…, аз вярвам във втория шанс, всеки допуска грешки, от които се учи и след това става по-добър, но ако повтаря грешките си, това не означава, че става по-добър. Това означава по-скоро, че може би твоето време трябва да бъде вложено в други хора, на които да се даде същия шанс да объркат или да се научат и да продължат напред с по-добри резултати.
Така че, да, определено препоръчвам да се мисли в това с кого и как прекарваш времето си. Да търсиш тази среда, която ти е по-приятна на теб и по-полезна според това, което искаш да постигнеш.
10. Как да боравим с риска?
Всеки си го усеща по различен начин. Има някои хора, които са готови да вземат по-голям риск; има и такива, които имат непоносимост към риска. Много често в живота наистина рискът и наградата са взаимообвързани.
Така че моят съвет е: колкото се може повече да балансираш риска. Второ, ако по някакъв начин си натрупал определена сигурност, която може да отнеме малко повече време, може да отнеме малко повече ресурс, но пък да бъде с по-малък риск.
Когато изградиш тази основа, може да увеличиш толерантността си към риска. Така хем, ако успееш, да можеш да постигнеш по-висок резултат за по-малко време, или пък ако загубиш, то загубата да не е фатална. Да имаш този дюшек, който си изградил под себе си, за да можеш по-лесно да се върнеш и да опиташ отново.
11. Как се справяме с провала и неуспеха?
Първо ще го приемем, че той е абсолютна част от играта. С успехите се радваме и растем, а с неуспехите научаваме нови неща.
Затова първото, което правя, е сядам и започвам да връщам лентата назад във времето и да анализирам: „защо е станало така?“, „можеше ли да бъде предотвратено?“, „как можеше да бъде предотвратено това нещо?“, „може ли да ми се случи отново в бъдеще?“, „мога ли да го разпозная по-рано, а не както вече се е случило?“ – просто правя анализ.
Даже е хубаво да не го правиш и сам, ами да е като брейнсторминг ( е групова техника за генериране на нови, полезни идеи при вземане на решения и за повишаване на творческото мислене.). Разсъждавай с някой друг, твой партньор, човек, с който работите, или просто познат, за който знаеш, че може да ти помогне с такъв тип анализ или размишления.
Опитвам се да ги отделя като съвсем отделни точки, като процес на учене, както беше в училище. Понеже вече си изгубил време, пари – според случая, поне да извлечеш някаква полза от това нещо и така го приемаш.
Назад в годините и аз за някакви изгубени пари вече мога да кажа, че се претръпва с това нещо. Това е част от играта. Не можеш само да печелиш, както и най-хубавото е, че не може само да губиш. Колкото и да губиш, все нещо ти влиза в главата и започваш да ставаш по-силен. Най-важното е да не се отказваш и да продължаваш напред.
12. Как развиваме психическа устойчивост?
Това пак може би е много индивидуално спрямо човека. За мен мога да спомена, че образно си представям живота ми в 3 стълбчета, които трябва да се опитвам да държа в някакъв постоянен баланс:
– Първото е професионалното развитие и всичко, което правя като работа.
– Второто е семейството ми и най-близките ми хора.
– Третото е самият аз като човек и моят живот – това, което на мен лично ми харесва извън другите два стълба и се опитвам да го балансирам с времето, с ресурсите, с всичко, което отделям.
В някой момент може едно от тези три стълбчета да надделява и трябва да го държиш под контрол, така че да не става да прекалиш с някое спрямо останалите.
При мен това нещо работи и съм видял, че това ме държи, не знам дали психически устойчив, но поне да съм в добро здраве, настроение и да се постигат нещата. Накратко – да не е нещо за сметка на другото.
13. Важна ли е позитивната настройка, или по-скоро всичко е въпрос на логика и воля?
Със сигурност е много важна позитивната настройка. Логиката и волята, разбира се, имат значение, но те работят заедно тези неща. Не можеш без логиката да взимаш критично логически решения, не можеш без волята да не си упорит, да продължаваш напред въпреки трудностите, но ако нямаш и позитивната настройка, някак си според мен нещата няма да се случат.
Винаги ми е помагало това – да мисля позитивно, да си представям, че нещата ще се случат и там въпросът вече е до мозъка, ти вече го отваряш и започва да мислиш: „как ще се случат?“, „какво е необходимо, за да се случат?“, „какво трябва да направиш сега?“, „какво трябва да направиш после?“.
Но започнеш ли да мислиш негативно…, тези въпроси се променят вече в друга насока като: „как да се спася?“, „как да… от това?“ – може би не всички тези въпроси са лоши, не казвам, че трябва да мислиш винаги само в най-позитивния аспект. Трябва да мислиш и за негативните сценарии, да си подготвен, ако нещо лошо се случи, но това, което трябва да води съзнанието ти, е позитивното мислене и затова го правиш в крайна сметка – да постигнеш нещо позитивно, да помогнеш на някого или да направиш нещо, което е забавно за някого, приятно за някого.
14. Всички имаме по-силни и по-слаби страни. Как да преценим, кои качества да развиваме и за кои ни трябва друг човек?
Това е много интересен въпрос. Аз си го задавам постоянно за себе си и така във времето, като порастваш, виждаш, че спрямо опита ти някои неща стават все по-ясни. Предполагам, че и занапред ще си задавам този въпрос. Винаги съм си го задавал: „в кое най-много ме бива?“ и „кое ми доставя удоволствие да правя?“ – това са двете неща. Едното е – дали имам някакъв потенциал, талант, а второто е да ми доставя удоволствие и тези двете трябва да работят заедно.
Например, когато започнах компанията с игрите, много исках да рисувам. Да съм човекът, който да създава визията, да създавам героите, да ги рисувам буквално. Обаче нямам талант за това и не мога да рисувам. Това е пример как има несъответствие тук между двете неща, защото колкото и да научавам някакви инструменти, софтуери и практики за рисуване…, никога няма да съм по-добър от човек, който се е родил с тази дарба. Така разбрах, че това не е моето.
След това си мислех, че мога да програмирам и по подобен начин се случиха нещата. След това пък си помислих, че съм човекът, който ги измисля игрите и все някъде в пътя намирах човек, който всъщност е по-добър от мен или най-малкото се учи много по-бързо от мен и така продължавах да си търся това нещо, в което смятам, че имам някакви таланти или потенциал да развия и същевременно да ми доставя удоволствие. Това също е много важно, защото художник, който е роден с дарба, ако не му доставя удоволствие това, което прави, то просто няма да го прави, няма да дава максимума от него.
Човек, който ги има и двете, ще бъде по-добър от него. Според мен тук животът си те учи най-точно. Важно е тези два въпроса да си ги задаваш за себе си именно към дадения момент. Това, което смяташ, че е най-близко до истината, да го грабваш, да търсиш съответно хора, които могат да ти помогнат с тези неща, които на теб ти липсват или мислиш, че са ти слабост като талант или като желание, и да си помагате по този начин.
15. Има ли минимален праг на компетентност, без който не може? По кои въпроси?
Тук разбирам, че минималеният праг на компетентност е свързан с дадено начинание. Много ми е сложно да отговоря. Определено, колкото повече неща знаеш, би следвало да имаш и по-сериозен аналитичен поглед и да имаш по-голям шанс да избереш правилните решения в дадените моменти, но не бих казал, че има нещо като минимален праг на компетентност. По-скоро трябва да подбираш битките си, проблемите си спрямо усещането ти за твоята компетентност.
Например, ако абсолютно нищо не разбираш от дадена сфера…, да тръгнеш да скачаш, да инвестираш, да работиш там, е много опасно. По-скоро трябва да намериш някакъв по-малък начален начин. Първо да започнеш с образование в дадената сфера, да разбереш как тя работи, да видиш как работят другите играчи, другите конкуренти и компании в нея.
Именно за да не тръгнеш с някакъв тип самочувствие, че тук ще дойдеш и ще промениш света и всички неща, ами първо виж другите като теб „как са мислели?“ и „те какво са направили?“, това най-вероятно ще ти увеличи значително шансовете и ще ти вдигне въпросната компетентност в сферата, в която си решил да направиш своята промяна. Ако вече имаш някаква готова идея, най-малкото е да провериш дали някой друг не се е събудил доста преди теб вече с тази идея и вече не е направил нещо в тази посока.
16. Съвети за делегиране? Как да изберем кои задачи да делегираме?
Най-общо казано, те се сменят. В тази посока зависи от определените задачи и цели, които искаме да постигнем, и от хората, с които работим – съответно делегираме.
Трябва да са ни ясни началните данни, така да го кажем, това: „откъде започваме?“, „с какъв ресурс разполагаме?“, „с колко време разполагаме?“, „какви цели?“ и „какво искаме да постигнем?“.
Оттам вече е нужно доверието към човека,че доверяваш с тези начални дадени ресурси, рамки ако щеш и яснота, че е разбрал целта да ги постигне.
За мен процесът е нещо като 20% в началото, 60% в средата и 20% накрая:
– 20% в началото ти отделяш време заедно с човека, на когото делегираш задачата, за да постигнете съгласие, разбиране в това „каква е целта?“ и „с какви ресурси се разполага?“.
– 60% е времето, което ти можеш да спестиш и да го вложиш в друга посока междувременно, докато човекът има свободата да я постигне. Това означава, че винаги трябва каналът на комуникация да е отворен, ако нещо не е ясно, ако нещо междувременно излезе, да се спазва такава комуникация между двама ви.
– Последните 20% са да видиш какво се е случило.
Делегирането не означава според мен да дадеш задачата и да оставиш да се случат нещата, както се случват, ами изобщо това какво ти би направил във въпросната задача. Накрая трябва да видиш какво на практика е свършил човекът. „Успял ли е?“ Ако не е успял, от този неуспех „можем ли да научим нещо?“, „защо така се случиха нещата?“. Да извлечеш този опит, да можеш да го приложиш при някой друг човек, с който работиш, при себе си или спрямо успеха и неуспеха вече да си набележите следващите стъпки.
Колкото по-добре се познавате с дадения човек, колкото е по-добра комуникацията ви, колкото е по-силен в това, което той прави в тези 20% в началото и в края…, като те могат да се сведат и до 5% или 10% – толкова по-бързо можете да се разбирате и всичко да е по-ясно, така че да отнема много малко енергия и всеки от вас да действа в това, в което е добър и е поел като отговорност.
Това също е нещо, което търся в хората, с които работя. Дори да не е много оптимално в началото, да има потенциал да стане по-оптимално, да се опознаваме, да схващаме по-бързо нещата в общата ни работа заедно, но винаги трябва да ги има тези неща според мен – без тях не става.
17. До каква степен предприемачът се среща с нови и уникални казуси и до каква степен това са стандартни проблеми, за които има ясно решение?
Не знам дали има точен процент между едното и другото. Истината е, че и двете ги има. Може би много от въпросите и проблемите, с които се срещаш, не са за първи път и може би 100% всъщност други хора са се срещали с тях.
Затова отново се връщам на въпроса със средата. Много е важно, като тръгваш да работиш в някаква среда заедно с хора, те да имат подобно мислене като теб. Нямам предвид само със същата индустрия, но също може и с хора, които се сблъскват с подобни проблеми като теб.
Може би има два начина, по които да спестяваш грешките си и да взимаш по-правилни решения. Единият начин е, когато объркаш, и по този начин се научиш, а другият е, когато не е нужно да объркваш, ами когато прецениш, че е добре да се вслушаш в опита на някой друг, който вече е объркал.
Това на думи изглежда много лесно, но в действителност понякога е доста трудно, защото ти почти винаги си убеден в това, което мислиш. Около теб има много мнения, тези мнения много често са грешни, защото те са в друг контекст, били са в друго време. Третото нещо вече е късметът, може би късметът и времето, в което го тестваш, дали в повечето пъти са на твоя страна.
18. До колко да се вслушваме в съветите на други хора и до колко да следваме нашия вътрешен глас?
Малко засегнахме този въпрос в предишния отговор – и едното, и другото не трябва да бъдат на 100%. Не можеш да слушаш само останалите, защото много често и те бъркат и не знаят точно какво ти знаеш, не знаят какво имаш в твоята глава. Много често обаче не може и сам да си вярваш за всичко, защото много други хора са минали по същия или подобен път и ако не са злонамерени, те просто ще искат да ти го спестят това. Не знам каква е универсалната формула за успех тук.
Определено мога да кажа, че слушам много другите хора. Мога също да кажа, че ми е било като грешка, че от нетърпение да направя някакви неща дори не съм го обсъждал и говорил с хора, които може би имат полезно мнение по въпроса.
Последните години даже си го налагам като дисциплина, преди да тръгна да копая – да питам онези хора, които са копали подобна дупка. Дори само да си говоря с тях и след това новата ми преценка на ситуацията със сигурност е по-добра, отколкото просто директно да скоча.
Накратко говоренето със сигурност е полезно. Трябва да е пак в определени рамки, защото това цялото нещо винаги отнема време. Следователно трябва да знаеш колко време си готов да вложиш в един вид такъв тип анализ. Споделяйки, говорейки с останалите и от това, което ти си мислиш и от това, което ти си чул от останалите, да седнеш и да си направиш анализ и да вземеш решението, което според теб е най-правилно.
19. Правилният съвет може да бъде безценен. Как обаче да разграничим добрия от лошия съвет?
Най-лесното е, като седнеш и помислиш. Първо трябва да прецениш: „кой човек ти го е дал този съвет?“, „той има ли някакъв личен интерес към това?“, „от каква перспектива ти го дава?“, „какъв е бил неговият опит?“, „по кое време се е случило?“, „как са се развили нещата за него?“, „изцяло влага само история и логика, или влага и емоция?“ (емоцията понякога изкривява разказа) и „какво наистина се е случило?“.
Отново това е пример за решения, които не можеш да вземеш на 100%, защото нямаш 100% яснота. Трябва да бъде спрямо твоите разсъждения, усещане, логика, които влагаш, и да направиш такъв вид информирано решение. А ако объркаш, ще се научиш и ще добиеш опит от грешното си решение.
20. Как да постигнем баланс между необходимата доза логически анализ и нашата интуиция (gut feeling)?
Отново смятам, че за всеки един човек е различно. За мене бих казал, че това е нещо от порядъка на 70%–80% логически анализ и 20%–30% интуиция.
Много повече ми се иска логическият анализ да води, но просто понякога нямаш необходимата информация или, за да достигнеш до нея, ще ти струва много като време или като някакъв друг ресурс, и просто е необходимо да вземеш решение по-рано – тогава ти намесваш и интуицията си.
21. Кой е един от най-големите ти успехи?
Мисля, че в самото начало в XS Software, компанията, която започнах и създадох в 12-ти клас, ме научи да програмирам и създадох браузър – базирана компютърна игра, която можеха да играят първо моите приятели, после моят клас, после цялото училище и накрая се оказа, че хиляди хора в България харесаха тази игра. Тя се казва “bulfleet.com” и така започна моят професионален път.
Мисля, че тя беше може би един от най-големите ми успехи, защото като процент на промяна и на успех от нулата до нещо, което се харесва от много хора и то нещо, което, да си призная, не е и мислено дори като бизнес и като предприемачество до тогава. Аз я направих чисто за мое удоволствие. Беше безплатна игра и тя всъщност стана бизнес начинание, когато вече стана толкова голяма, че трябваше да се плащат сметки като сървъри, заплати на хора.
Така че безспорно за мен това е един от големите успехи, които оформи бъдещето на тази компания, която съществува и до днес. Това са 18 години, в които се разработва и тази игра, и други игри. Изграждане на различни неща, изграждане на хора самостоятелно и като екипи. Затова смятам, че това е може би един от най-големите ми успехи. По пътя имаше и други сериозни успехи – като това да изкараме игрите, които правим, в България и в чужбина. Включително и тогавашната и най-голяма игра, наречена “Hanovete”, което е нещо типично, свързано с България, но успяхме да го вкараме на още 30 езика в над 80 страни по света.
Развитието на Софтуерния университет – това за мен също е много голям успех, защото игрите са нещо, което не е необходимо на хората, но нещо, което е такава добавена стойност, която те радва – тя е за удоволствие. Не можеш и без тях, но те внасят удоволствие и радост в живота ти, ако си фен.
СофтУни се грижи за нещо, което е още по-важно, за нещо, което е полезно за теб. Той ти внася нови умения, променя живота ти, позволя ти да работиш професия, която може да те направи финансово независим и независим от работното място. Работа, в която имаш непрекъснато учене и научаване, разширяване на кръгозора ти.
Това също за мен е един от най-сериозните успехи и това беше и една от причините да се мотивирам и да вложа много повече от личното си време и енергия в това начинание. Работата с хора и възможността да видиш как им се променя животът, е много мотивиращо.
22. Кой е един от най-големите ти неуспехи?
Ами много са неуспехите. Честно да ти кажа, даже тях ги помня повече, отколкото дори успехите. Може би е свързано с това, което говорихме по-рано, че неуспехите са ти нещата, от които се учиш. Сериозни неуспехи са ми били неправилни избори на хора и хора, на които съм делегирал повече доверие или повече търпение в това, че ще се справят. Това са ми много сериозни неуспехи, които са носили много, много щети и са връщали назад начинания и мен самия.
От друга страна, ги оценявам като абсолютни необходимости. Неща, които са били необходими, за да се случат, да се докаже, че има и такива хора. Такъв фактор трябва да се взема в решенията, като работиш с други хора. Затова номер едно е изборът на неправилни хора, с които съм работил. Знам, че ще има и още такива в бъдеще, но то просто е неминуемо. Всеки един човек, като се срещнете…, това е като със средата. Сблъсквате се и всеки си научава по нещо. Той научава нещо от теб и ти научаваш нещо от него.
Друг неуспех също е бил, когато съм имал начинания, които са имали логично по-голям шанс да ги започнеш, но им е минало времето или не си първият или си закъснял. Аз имах и такива начинания, които бяха преди времето си. Такъв пример е да имаш сайт за доставка на храна, преди изобщо хората да имат такава масовост, да имат такава нагласа, че интернет е толкова масов, че може да се използва по този начин. Така че таймингът може би за бизнеса е най-важният компонент от всичко. Да си на точния момент, на момента, в който не е прекалено рано, но не е и прекалено късно да стартираш нещо.
Другият неуспех са ми били взимането на крайни решения – решения, които най-често са били водени от дадена емоция. Тя пречи на вземането на решения, когато става дума за бизнес начинания. Категорично.
В един момент няколко години след създаването на Биткойн имах начинание, с което създадохме една от най-сериозните и големи борси по света. Това беше, когато Биткойн беше 1–2$, качи се до 30$, падна после обратно до 2$ и аз тогава много крайно взех решението, че това нещо е приключило, че съм си изгубил времето, че е било измама. Въпреки че вътрешно си знаех, че като код работи и като идеология работи.
Тогава бяха разпродадени много големи количества, които после съответно се разбра, че това е неуспех и решението просто не трябваше да бъде в крайност. Трябваше да се инсталират някакви количества, а други да останат като доверие в тази сфера, като залог в тази сфера.
Може би примерът е малко глупав и неподходящ, но това, което се опитвам да кажа е, че най-неуспешни са били решенията, които съм взимал в крайности – бялото и черното, а истината и по-доброто решение е било някъде по средата.
23. Какво послание имаш към нашата аудитория?
Посланието ми е: да мислиш, да действаш, да не спираш и да не се отказваш, да поемеш отговорността в себе си, да търсиш първо вината в себе си или да се стремиш да правиш, така че твоят живот, животът на близките около теб, животът на не толкова близките, ако не и на всички хора на планетата – да бъде по-добър.
Това според мен е причината, за която сме тук и вече, като сме толкова различни хора – можем да го постигнем по различен начин. Затова не спирайте, учете непрекъснато и не се отказвайте от трудностите по пътя към изпълнението на вашите мечти!
Редактор: гл. ас. д-р Андриана Спасова
