1. Какво е предприемачеството за теб?
Израз на креативност и възможност за постигане на промяна. Тя, разбира се, трябва да е за добро, защото, когато стартираш нещо ново, шансът ти да успееш, е единствено, ако го направиш доста по- добре, отколкото е съответната услуга в момента. Трябва да можеш да го направиш много бързо и с много по-малко ресурси.
2. Какви лични качества са нужни за успех? Има ли качества, без които не може?
Необходими са изключително много качества. Ще спомена няколко, които според мен са извънредно ключови.
Първото от тях е упоритост, защото в момента, в който тръгнеш в това приключение, какъвто и първоначален план да имаш, той няма да се случи така, както си го представяш. Със сигурност постоянно ще се случват различни неща, които ще го объркват, така че упоритостта е изключително важна.
Второто нещо е гъвкавост, защото всичко се променя и трябва да сте достатъчно гъвкави, за да имате шанс да оцелеете.
Също така решителност, защото да можете да поемете риск, това е може би едно от най-важните неща.
Когато създадох eBag през 2015 г., стартирахме заедно с голяма търговска верига. Извикаха ме, за да ми кажат, че „купуват“ идеята и ще подпишем договора и аз казах: „Супер! Каква ще ми бъде отстъпката?“, а те отговориха: „Ще ти хареса…“ и независимо, че зададох два-три пъти въпроса, разбрах, че няма получа отговор. Прибирайки се към вкъщи, си мислех какво означава „ще ти хареса“? От друга страна, си казах, ако продължа да дълбая в това, тогава нищо няма да се случи.
Реших да рискувам, да тръгна, да видя какво ще се случи, пък ако не стане… ще бъде натрупан опит, който никой не може да ти отнеме. Подписах договора и след това видях какви са отстъпките.
В следствие на този риск изградихме това, което имаме днес – най-големият онлайн супермаркет у нас, със 70% пазарен дял и собствен склад, без партньорство с вериги.
Може би най-важното нещо, което не е точно качество, но трябва да притежавате, е да правите всичко със страст и с уникално желание.
Първите години си спомням, че където и да сме ходили със семейството ми на почивка, съм работил, защото ние създадохме целия проект с много, много малко пари.
Например обработвах снимки на Великден или пък сме в Гърция и всички са на плажа, забавляват се, а аз по 10 часа на ден обработвам снимки на продуктите, защото месец май трябва да стартираме eBag. Така че наистина се изискват страст и желание към това, което правите, и резултатите идват много по-късно, ако изобщо някога дойдат.
3. Как оценяваме, че една идея е добра?
Едно от основните неща е тази идея да решава реален проблем и да има нужда от тази услуга или продукт. Как се случи стартирането на eBag? От една страна, казвам, че нямам съосновател, а реално погледнато жена ми е съоснователят и може би основният мотиватор да го създам, защото ме караше всяка събота да ходя в една верига магазини и да пазаруваме заедно, а аз не обичах и го показвах.
Всъщност тогава се замислих, че ако аз не обичам да ходя по магазините, тогава сигурно може би ще има и други хора, които не обичат да го правят. Това е нещо, което би ми било интересно и това беше първият момент, в който си казах, че в това има потенциал. Другото нещо, което търсих, е това да бъде бизнес, който може наистина да стане голям у нас, и също, че не исках да бъде нещо, което вече е създадено. Исках да бъде нещо, което тепърва ще се развива.
Когато направих проучванията си в световен мащаб, разбрах, че нямаше кой знае колко примери за успешна онлайн търговия на хранителни стоки. Дори имаше по-скоро повече примери за неуспешна такава.
Тогава пък ми попадна една статия за един от най-големите провали във VC (venture capital – фонд за рисков капитал) историята на САЩ. През 1999 г. конкретен стартъп е бил финансиран с два милиарда долара и осем месеца по-късно са затворили.
Благодарение на статията ми стана ясно, че не може да стане само с пари и ще трябва да го измислим по доста по-различен начин.
4. Какво можем да направим, за да валидираме идеята на практика преди all-in?
Това, което винаги съм правил, е… говорил съм си с различни хора и съм задавал въпроси. Ясно е, че, когато говориш с приятели и каквато и идея да им споделиш, те ще ти кажат: „Ей, това е супер! Давай!“ Това обаче не е много полезно, ако трябва да бъдем честни. Това те ентусиазира, но след това идва реалността и студения душ.
Именно затова в различните разговори се опитвах да разбера „Защо даден човек би използвал услугата?“, „Кое би го спряло?“, „Наистина ли ще го използва и колко често?“ и т.н.
Първо, гледам да валидирам това в различни разговори след това – през социалните мрежи, където е лесно, винаги може да пуснете някаква анкета, като си дефинирате определената таргет група, която смятате, че би започнала да използва вашата услуга в началото.
Да видите дали от една външна аудитория ще получите горе-долу подобни отговори на това, което сте си направили на предварителното проучване. Но всяка една стъпка, в която говорите с различни хора за вашата идея, е изключително полезна, стига да сте отворени, за да може да чуете какво ви казват и по-скоро постоянно да търсите: „Какво би ги спряло да използват услугата?“, „Къде според тях има нещо, което не е наред?“, защото това е едно от ключовите неща.
5. Съвети за финансиране?
Смятам, че в момента обстановката и наличието на капитала е в доста добро състояние. Има доста частни инвеститори, има доста VC фондове, които имат капитал, така че на този етап да намериш пари въпреки икономическата ситуация е доста по-лесно, отколкото беше през 2014–2015 г. – с една дума, пари има.
Стъпката, която аз направих, когато търсих финансиране, гледайки обаче назад, отчитам за грешка. Винаги съм си харесвал един инвестиционен фонд, който искам да ми бъде бъдещият инвеститор и правя всичко възможно, за да го взема, както и се получи, но ако трябва да се върна назад, бих се срещнал с колкото се може повече инвеститори, както фондове за рисков капитал, така и частни инвеститори, на които да си направя презентациите (pitch – кратка презентация, която се прави с намерението да убеди човек или компания да купи или инвестира.) и да си взема обратната връзка.
Защото след всяка една презентация, ако си достатъчно отворен да слушаш и виждаш кое е важно за тези хора и кое ги притеснява, тогава можеш да го коригираш в следващата презентация и дори да си промениш бизнес модела, което да ти помогне. Затова аз смятам всеки един разговор не само от началото, когато си проучваш идеята, но и след това с инвеститорите за важна стъпка – това на практика ти е другата валидация.
Всъщност първата валидация ти е на ниво, на което говориш с приятели, след това с разговори с непознати и чрез пускането на различни анкети и вече, когато имаш нещо по-готово, отиваш към инвеститорите и реално виждаш дали някой ще бъде готов да сложи пари за това нещо – това е най-голямата валидация.
Преди години нямаше такъв избор, както сега. Едно от най- съществените неща е да си допаднете като хора и да ви е приятно да работите заедно. Сега относно това някой да ни помогне за развитието на бизнеса, честно казано никога не съм го очаквал.
Иначе при положение, че все пак ние сме локално базирани, общо взето можеш да почукаш на почти всяка една врата и няма за какво да разчитам на някой да ме запознае с друг. Ако ми е важно, отивам и измислям начин как да се запозная. Съвсем просто е.
6. Съвети при избора на съдружници?
Пътят е доста дълъг. Както ти самият, така и съдружниците се променят. Ще се премине през много различни ситуации, ще има и хубави, и лоши моменти, ще има и много лоши моменти, но съвместните усилия водят до желаните резултати.
Смятам, че всичко много се променя и още в началото няма как да си сигурен, че с този човек ще може да преминете през всички трудности, защото в началото, когато си говорите, в повечето случаи, сте се виждали в хубавите моменти, но след това идват и по-неприятните.
За мен основното е още в самото начало да се определи самата рамка „кой взима решенията?“ и „кои решения в какви мнозинства се взимат?“ и това е нещото, което би помогнало да се върви напред.
Несъмнено всички се променяме, така че дори да познавате един човек от 20 години, вие като не сте изпадали в подобни ситуации с него, то не знаете след една такава година какво ще се случи – той как ще се промени и вие как ще се промените.
7. Кога да напуснем работа, за да се фокусираме изцяло върху стартъпа?
Когато започнах да работя върху eBag, всъщност аз приключих тъкмо един етап от живота ми. Тогава управлявах дигитална агенция и след шест години си казах „стига толкова, искам да започна да се занимавам с нещо различно“. Стана лятото и си казах „сега ще си изкарам едно супер лято, ще си почина три-четири месеца и след това ще видя какво ще правя“.
Тогава се бях изморил доста и някак още на третия ден, когато бях приключил с всичко – изведнъж необичайно телефонът спира да ти звъни, отваряш си сутринта имейла и няма никакви нови имейли, нямаш никакво напрежение. Още на третия ден бях пълен с енергия и тогава си казах: „Явно това лято няма да се почива, няма да обикалям по морето… дай да видя какво ще правя.“
Тогава стартирах две компании – една нова дигитална агенция и започнах работа върху eBag.
Тъй като имах вече опит и преди съм работил едновременно по няколко проекта, си казах още тогава, че ще дойде момент, в който ще трябва да избера или едното, или другото, и си бях казал, че eBag е нещото, с което искам да продължа.
Кога всъщност дойде моментът да се фокусирам изцяло върху eBag? Беше горе-долу две години по-късно и го усетих, когато все повече не ми оставаше време да се занимавам с агенцията и не беше честно спрямо моите партньори. Тогава седнах и казах, че аз ще продължа само с eBag.
През първите две години не съм взимал никакво възнаграждение, то и затова направих агенцията, защото човек трябва някак си да се издържа, докато бизнесът се развие, но в момента, в който сте стигнали до фаза стартиране и започвате да търсите финансиране, запомнете, че никой фонд няма да ви даде пари, ако вие работите на друго място. Затова в момента, в който намерите финансиране, със сигурност ще ви го поставят като условие.
Всеки трябва да усети правилния момент за себе си спрямо ситуацията и не мисля, че има някакво универсално решение.
Ако усещаш, че това е твоето нещо, и виждаш, че има шанс да се случи, колкото и малък да е той – рискувай. Защото и без това шансовете на всички стартъпи в началото са много малки и трябва да се впуснеш, пък ако не се получи, тогава работа винаги ще си намериш.
8. Как да изградим добър екип?
Изграждането и поддържането на един екип е ключово, защото това е един непрестанен процес. За мен от съществено значение е, че ви трябва различен екип за различните фази от развитието на компанията.
Реално погледнато, почти няма шанс развитието да се случи, като започнете с едни хора и да стигнете до финалната фаза. Необходимо е комбинация от хора, които са креативни, запалени, както и такива хора, които са изключително пунктуални и им харесва да изпълняват точни задачи. За да се направи баланс в екипа, съответно са важни и характерите в него.
Всъщност най-важното е да намерите подходящите хора за конкретния момент от развитието на вашата компания, защото, ако вземете прекалено опитни хора и то твърде рано, тогава няма да се получи. Нямате никакъв шанс.
Ако се разраствате прекалено бързо, идва и другият проблем, че една част от хората няма да успяват да се развиват с темпото на компанията и за съжаление идва моментът, в който, ако не направите промяна, това ще забави цялата компания – нещо, което не може да си позволите.
Затова изграждането на екип е наистина микс от различни неща, които трябва да гледате внимателно в различните етапи от развитието на компанията.
9. Защо е толкова важна средата?
Ако се замислим, на работа прекарваме изключително много време и ако не създадете среда, в която да ви е приятно и да имате едни и същи ценности, няма как да постигнете това, което целите.
Така например ние искаме да бъдем перфекционисти и фокусът ни да бъде изцяло върху клиента – ако това цялото нещо вътре в компанията не се изповядва и хората в нея не го знаят, не се стараят и не правят всичко възможно, така че нашите клиенти да са доволни – няма да има резултат.
Резултатът всеки път няма да бъде този, който искате, и следователно няма да имате тази компания, която сте искали да изградите и тя няма да успее да постигне целите си.
Средата може да се променя с правилния пример, с показване на хората, за които нещата могат да се случват по различен начин. Аз си спомням през първите ни години, когато си говорихме с хората как искаме да оперира бизнесът, те винаги казваха: „Това няма как да се случи!“, „Това не се прави по този начин“, „Това е еди какво си…“, но с упоритост всичко се постига.
10. Как да боравим с риска?
Когато си предприемач, рискът е навсякъде. Особено в началото ще трябва да рискуваш доста повече. Даже много. В крайна сметка, който не рискува, не печели, и колкото е по-голям рискът, толкова е по-голяма и очакваната печалба.
Единственото, което трябва да правите, е все пак да преценявате и да не взимате толкова необмислени решения, които да изложат бизнеса на излишен риск или на нещо, което може да убие компанията прекалено бързо.
В началото нямате абсолютно никакъв избор и дори ако се притеснявате от поемането на рискове, това ще е по-скоро нещото, което ще погуби компанията ви.
Аз си спомням, когато стартирах и разказвах каква ми е идеята, всички хора ми казваха „не се ли притесняваш, че някой ще ти я открадне?“, но аз отговарях „не“, защото то е важно как ще я реализираш. Ако се притесняваш, че ще споделиш на някой и някой ще я открадне, то това е крайно наивно или пък да криеш някакви неща, защото виждаш, че някой друг ще се възползва.
На мен са ми казвали „И аз имах същата идея, ама не я направих.“
Със сигурност тази идея е хрумнала и на много други хора, но най- важно е изпълнението.
11. Как се справяме с провала и неуспеха?
На входа на офиса ни има няколко пана и най-голямото сме сложили един цитат на Джак Ма, който ще перифразирам: „Днес ще бъде зле, утре ще бъде още по-зле, но вдругиден слънцето ще изгрее!“
Следователно, каквото и да се случва, колкото и да се объркват нещата, трябва да знаете, че и да не е днес…, утре слънцето ще изгрее. Просто трябва да запазите психическа устойчивост и да вярвате в това, което правите и съответно да продължавате напред.
Иначе неуспехите са част от играта и за съжаление ние хората се учим най-много от неуспехите си и ако някой ви каже „това не го прави!“, в повечето случаи го подминаваме, но когато го изпитаме вече на наш гръб, тогава е различно.
Както Илън Мъск е казал, „Ако не се проваляш, не иновираш достатъчно.“ – така че неуспехът е част от играта.
12. Как развиваме психическа устойчивост?
С каляване в битки. Честно казано, не съм се замислял как аз самият съм я развил. Винаги през последните 12–15 години съм работил в напрегнати ситуации, в които трябва да се взимат бързи решения.
Случвали са се гафове, но гледаш да минимализираш щетите и да продължиш напред, като не придаваш излишно голямо значение на някои неща, просто ги затваряш и продължаваш.
Това е нещото, което те изгражда и винаги съм гледал към това. Колкото и да е трудно сега, след известно време нещата ще се подобрят. Необходимо е да запазиш самообладание и да продължиш по своя план
13. Важна ли е позитивната настройка, или по-скоро всичко е въпрос на логика и воля?
Позитивната настройка е изключително ключова и тя помага в най- тежките моменти. Всъщност ние в eBag сме късметлии, че получаваме толкова много положителна обратна връзка от нашите клиенти. Особено в ранната ни фаза след всяка поръчка имаме анкета, в която хората да оценяват продукти.
Когато пуснахме този фийчър, си казах, че това ще е мястото, където ще получаваме само отрицателна обратна връзка, ако нещо сме се издънили. Тогава си казах „Кой ще иска да си отдели от времето да напише нещо позитивно?“. За наше щастие обаче огромна част от обратната връзка, която получаваме, е позитивна и всъщност това, което хората споделяха, ни мотивираше.
Имахме незрящи клиенти, които чрез нашата услуга имат по- пълноценен живот и не трябва да разчитат на някой друг да им направи пазаруването, имахме трудно подвижни хора, имахме майки, които са с две деца и споделят колко ги улеснява нашата услуга, и много други хора.
Всъщност, когато имах някакви моменти, в които съм бил на кантар – има ли смисъл в това, което правим, и като отвориш тези обратни връзки и видиш хората как гледат на нашата услуга, как сме станали част от техния живот, тяхното семейство, и това определено ми даваше изключително много сила.
Тези неща споделяхме и към колегите, за да разберат, че ние не сме просто една регулярна услуга, в която нещо правиш и не се дава допълнителна стойност, а има видимо по-голям замисъл. Смятам, че това помага изключително много за една позитивна настройка.
Всъщност от ден първи нещото, което съм изисквал винаги, е да качваме поръчките до вратата на клиента или ако ни кажат, ние да ги пренесем в техните домове. Това е нещото, което е заложено в сърцето на eBag и е едно от нещата, което ни отличава изключително много по отношение на обслужването от нашите доставчици.
Лесно се забелязва, че те се държат по различен начин, като понякога се случват и грешки, но гледаме да ги коригираме максимално бързо. Доставчиците са лицето на компанията, защото контактът с eBag в 90% от времето е онлайн и накрая се материализира в този доставчик, който може, както да направи добро впечатление, така и да ни закопае.
14. Всички имаме по-силни и по-слаби страни. Как да преценим кои качества да развиваме и за кои ни трябва друг човек?
Зависи от позицията, която ще изпълнявате в компанията. В случай че вие сте водещият човек, който ще взима решенията, тогава трябва да наблегнете над визионерството си, над решаването на различните проблеми и съответно над приоритизацията кое и кога да се направи.
Ако ролята ви е различна и даденото нещо не ви се получава, тогава трябва да намерите някой друг, който да може да го направи по-добре от вас, а вие да се фокусирате върху нещата, в които сте добър.
15. Има ли минимален праг на компетентност, без който не може? По кои въпроси?
Най-важното е, че трябва да успявате да направите нещата, така че те да се случват. Това е. Защото всички казуси са различни, има много вертикали, има много различни бизнеси, но ако в края на деня не може да затворите задачите си в нужното време и нужния срок – тогава имате проблем за разрешаване.
16. Съвети за делегиране? Как да изберем кои задачи да делегираме?
Много зависи от екипа. Именно той ти показва кои задачи може да делегираш спрямо това, което си сформирал. Пробваш се да делегираш определени задачи и ако те не се изпълнят, тогава се връщат при теб и ти трябва да ги изпълниш, защото няма как да не се случат.
В този момент трябва да търсиш и разрешиш какъв е проблемът за неизпълнението и ако е необходимо, да направиш промени, така че да можеш да ги делегираш успешно следващия път.
17. До каква степен предприемачът се среща с нови и уникални казуси и до каква степен това са стандартни проблеми, за които има ясно решение?
Особено в нашия случай ние се опитваме да разрешим нещата по коренно различен начин и да ги погледнем под различен ъгъл.
Когато си говорим за предприемачи, това означава, че всички трябва да гледат по този начин, защото иначе шансът ти за успех тогава е прекалено малък. Ако искаш да влезеш в някоя огромна индустрия, където има вече наложени играчи, и ти мислиш да решаваш проблемите по начина, по който те са го направили, тогава нямаш абсолютно никакъв шанс, нито имаш техните ресурси, нито имаш тяхното знание. Как ще ги конкурираш? Затова винаги ти трябва друго ключово предимство – да умееш да погледнеш нещата по различен начин.
Аз си спомням, когато правих нашия склад, че никога не бях правил такова нещо и даже мога да напиша книга за това как не се прави склад.
Тогава си говорих с консултанти и никой не ме разбираше. Аз им обяснявам какво искам да направя и те ми казваха „ето тук ще направим един склад за хранителни продукти“, но аз им казвах, „не“, аз исках магазин, който да изглежда като магазин само че вътре да не влизат други клиенти, а просто да има други хора, които ще събират поръчките.
Аз си мислех за позиция на стелажи и колко продукти можеш да сложиш на един регал, а те ми говориха за палето места; аз им казвах „добре, тези палето места как ще пикираме отвътре? Как ще ги съберем тези артикули? Няма логика в тези неща.“
Ето защо в началото съвсем нормално е, когато искаш да направиш нещо различно, хората да не могат да те разберат. Особено, ако взимаш мнение от консултанти или хора, които имат опит в тази индустрия, защото те си я представят по един начин, а пък ние през цялото време се опитваме да го реализираме по коренно различен начин и слава богу успяхме.
18. До колко да се вслушваме в съветите на други хора и до колко да следваме нашия вътрешен глас?
Винаги съм следвал вътрешния си глас. Само че вътрешният глас ми говори само когато имам данни, които да анализирам, и когато съм си говорил с други хора за този проблем и съм чел тяхната обратна връзка. След това правя сентенция на нещата и мога да кажа „окей, това по всяка вероятност трябва да се случи по този начин“.
Иначе това със слушането на други хора, с правенето на анкети, които да анализираш – те ще ти дадат отговора, но не винаги се получава.
Например ние сме питали много пъти хората „Какво ви спира оттогава да пазарувате от eBag?“ и казват „Цената на доставката“. Този резултат излизаше в една анкета, излизаше във втора анкета и колегите ми след това казват „Това е проблемът!“, но аз твърдя „Не е в това проблемът“.
И сега как да го докажем? Изберете 200 човека от тях и им изпратете, че ще пазаруват с безплатна доставка и след две седмици никой не беше пазарувал, тоест не беше проблемът в цената на доставката.
Всъщност много често излизат някакви такива първосигнални проблеми – това защо не се случва? Заради еди кое си и в повечето случаи не е точно така. В някои случаи, да, но в повечето не.
Затова са важни данните, доброто познаване на бизнеса, разговорите с хора – за да можеш да стигнеш до същинския проблем и да го разрешиш. Това е нещото, което ще ти помогне, защото през цялото време си пълниш мозъка с информация за различните казуси и после можеш да вземеш правилното решение.
19. Правилният съвет може да бъде безценен. Как обаче да разграничим добрия от лошия съвет?
Това, което съм видял, е, че има определени хора, на които им имаш доверие или им вярваш и си много по-склонен да получаваш съвети и обратна връзка от тях. При другите хора е доста по-трудно, защото колкото и да се стараеш, да си отворен и да чуваш всичко, което ти казват – ти просто им нямаш доверие.
В моя случай повечето пъти, в които съм се вслушвал в съвети, са главно от хора, на които се възхищавам и на които съответно по някаква причина им вярвам. Постигнали са нещо, което ми казва този човек е постигнал много и трябва да се замисля върху това, което ми казва. По този начин ще проверя, ако го направя, дали няма да се случват нещата по-добре.
За съжаление обаче и в повечето случаи тези хора много рядко дават съвети.
20. Как да постигнем баланс между необходимата доза логически анализ и нашата интуиция (gut feeling)?
Интуицията за мен е, както вече споделих, да боравиш с данни, да се запознаеш със ситуацията и на база на това да кажеш „ето имам усещане, че това ще се случи по този начин“, но това е, защото си много подготвен в самата тема.
Като си прегледал цялата поредица от данни, си казваш това горе-долу ще се случи по този начин и в повечето случаи така се и получава.
21. Кой е един от най-големите ти успехи?
Това, което мога да кажа за успеха ни, е, че десетки хиляди хора ни се доверяват в ежедневното си пазаруване и казват, че в България има услуга, която е на световно ниво и е дори много по-добра от други огромни компании като Amazon например.
Това, което сме постигнали заедно с екипа ни до момента, е нещо, което ни радва изключително много. Смятам, че това не е само мой успех, това е успех и на всички хора, които са част от екипа ни, и на тези, които са ни помагали през различните години в развитието на eBag.
22. Кой е един от най-големите ти неуспехи?
На неуспехите гледам като на нещо временно и те са следващото стъпало, за да продължиш нагоре.
Може би най-големият ми неуспех, който всъщност е и ключов донякъде, беше през 2013–2014 г. Тогава имахме една компания, наречена Captain Social, която имаше за цел да демократизира маркетингът в социалните медии. Бяхме четирима съдружници и всъщност идеята беше страхотна, но не успяхме да я реализираме, защото всеки от нас имаше друго занимание и това го правихме помежду другото.
Колкото и време да се опитвах да му отделя, когато основният ми бизнес имаше проблем, винаги отивах там и оправяхме нещата, продължавахме да растем и след това се връщах отново в Captain Social. За съжаление не успявахме да го развием достатъчно бързо, да го надградим и даже впоследствие Facebook направиха едни промени в техните API-и, които ни създадоха и допълнителни трудности.
В един момент осъзнах, че нещата просто няма да се случат, но пък това беше ценен и ключов урок, защото, когато стартирах eBag и другата ми компания, си казах предварително, че, когато дойде моментът да избирам – трябва да избера ще бъда готов за този развой. За да мога да се фокусирам изцяло върху един проект и да не повтарям една и съща грешка два пъти.
23. Какво послание имаш към нашата аудитория?
Бъдете смели, мечтайте и правете това, което ви доставя удоволствие. Гледайки назад през последните 15 години, сигурно нямам 8-часов работен ден и всички са били доста повече, но пък винаги съм се забавлявал във всяко едно нещо, което съм правил и не съм го усещал като работа.
Всяко нещо ми е носило удоволствие и това е било, защото съм се чувствал добре. Където и да съм бил, в момента, в който не съм се чувствал добре – съм си тръгвал. Така че правете това, което Ви харесва до момента, в който е време за следващата стъпка, без зона на комфорт и ограничения.
Редактор: гл. ас. д-р Андриана Спасова
