1. Какво е предприемачеството за теб?
Предприемачеството за мен е най-вече действие, инициативност. Да захванеш някаква идея и да си я реализираш. Да се бориш, да действаш, да правиш, да учиш по пътя, да се подобряваш, пак да правиш – това е далеч отвъд бизнеса.
Предприемачество е например в училище, докато си ученик, да организираш едно ходене на планина. Това си е проект: ти го предприемаш, започваш го, намираш си поддръжници, планираш го, управляваш го, завършваш го, действаш по него.
Още по-голямо предприемачество е, още докато си ученик, да можеш да организираш един летен лагер за своите съученици. Там вече ще се сблъскаш с бюджети, със спонсори, може би с някакви лектори и много други неща. Така че предприемачеството е навсякъде около нас и това е желанието да действаш, вместо да се оплакваш. Аз не го свързвам само с бизнеса. Това е начин на мислене, в който ти си активният човек.
2. Какви лични качества са нужни за успех? Има ли качества, без които не може?
За мен личните качества са: упоритост, постоянство и трудолюбие – това са основните. Може би креативност, тоест креативно да измислиш „Как да си различен от останалите?“ и да направиш нещо ново.
Постоянство – да се захванеш и да знаеш, че трябва здраво бачкане, но това да не те отказва и да търсиш начин. Като има проблем, да го решиш, а не да се отказваш, тоест упоритост и постоянство са абсолютно критични. Дори с тъпа идея при голяма упоритост може да успееш. Така че за мен това са най-основните.
3. Как оценяваме, че една идея е добра?
Мисля, че пазарът най-вече оценява. Разбира се, ние можем да си говорим с експерти. Ако идеята е в областта на медицината, хубаво е да си поговорим с хора медици. Ако е в областта на програмирането, си говорим с програмисти, ако е в спорта, си говорим със спортисти.
Тоест, от една страна, ние започваме с някакви интервюта, ако се потвърди, че идеята изглежда като интервюта добра, то ние трябва по някакъв начин да я пробваме.
Единствената оценка, която важи, така да се каже, е „Някой дава ли пари за това?“. Ако човекът не даде един лев от себе си или поне времето си или с нещо да се commit-не (ангажира), значи идеята не е била добра и не работи. Така че пробваме на малък мащаб нещо дребно, ако работи, даваме още, ако не работи – променяме.
4. Какво можем да направим, за да валидираме идеята на практика преди all-in?
Първо говорим с различни хора, експерти във въпросната целева група. След това, ако идеята се валидира там, говорим с още хора и след това обаче пробваме нещо дребно на практика. Като моята препоръка е да има нещо, което е скъпо за човека като commitment (ангажираност), за да сме сигурни, че той не отговаря просто защото ни харесва, а защото наистина е там.
Сега ще дам един пример:
Когато стартирахме СофтУни навремето, направихме една анкета: „Искате ли диплома за висше образование, която ще ви струва допълнителни пари и ще ви струва допълнително време да учите?“. Тоест вместо да учите две години, да станете програмист и да започнете работа, аз ви предлагам да учите четири години и да вземете висше образование и да си доплатите за това нещо. Деветдесет и пет процента от хората казаха: „Да, аз ще се включа!“. Когато обявихме и реализирахме тази идея на практика, което ни костваше много усилия, партньорства с университети, административна, документална работа и така нататък, се оказа, че три процента от нашите студенти наистина се възползваха.
Тоест, докато ти не им събереш едни пари за една такса и не ги накараш да учат и да разберат на кое са казали „да“, то това „да“ струва нула. Това искам да ви кажа, че валидацията на една идея не става с интервю и не става с допитване. Харесва ли ти това? Всички ще кажат „да“. Особено ако са ти приятели, за да не те разочароват, ще го кажат „да“. Обаче, ако трябва да им кажеш: „Дай сега по 100 лв. за тази работа“, и тогава вече се вижда дали идеята работи или не.
Така че пак се връщам и на предния въпрос, само пазарът може да оцени дали идеята е добра или не. Всичко останало са теории, предположения, хипотези и така нататък. Аз много пъти съм си чупил главата с такива неща. Говоря с хора – всички викат „да“; говоря с клиенти – всички викат „да“. На въпроса: „Би ли си го купил?“, казват: „Да, да бих“. Пускам го, правя го, влагам усилия и той не си го купува, тоест ме е излъгал, но такъв е животът.
5. Съвети за финансиране?
Много хора тръгват с финансирането напред. Аз не мисля, че то е ключовото, то е много напред в процеса. За да достигнеш до финансиране, ти трябва да си способен да демонстрираш, че някой, слагайки 2 лв. в твоя проект, ще изкара 3 лв. след някакво време, което означава, че ти трябва да си валидирал даден бизнес модел. Тоест да си преминал предните стъпки успешно. Да си направил своя бизнес или начинание в малък мащаб, частично, да си го демонстрирал, че работи и чак тогава да искаш пари.
Така че съветът ми за финансиране е: подгответе се много добре, докажете, че вашият модел работи, и пари ще вземете. Не е толкова трудно да се вземат пари. Някои хора си казват: „Дай ми едни пари и аз ще валидирам“. Не! Никой не дава пари за валидация. По някой път ги дават, но те са много трудни. На ниво идея никой не дава пари. Хората дават пари на ниво валидирана, доказана на пазара, идея.
Знам, че за някои неща не става по тоя начин. Сега, ако правим атомен реактор, очевидно не може да го направим с прототипче вкъщи със собствени средства. Тогава да кажем: „Ето, работи. Докарахме го. Работи с два грама уран…, чакай да пробваме с 2 килограма.“ – ще ми трябват пари. Вярно е, че за някои неща не става, но такъв е животът.
Много е трудно да убедиш някой да ти даде пари, преди да си показал нещо. Има два начина: или си много велик, голям и хората ти вярват заради името ти, за което трябва работиш 20 години. Примерно си доктор по криптография от най-великия университет в света, пишеш най-добрите статии в света и в един момент правиш стартъп, свързан с нов криптографски проект. Шансът да вземеш финансиране на етап идея в този случай е голям. Или си бай Пешо от Долно Земляне и си казал: „Аз ще отглеждам тука говеда…, дайте ми пари!“. Никой няма да ти даде пари, защото никой не те знае и ти не си се доказал. Нямаш CV, нямаш авторитет.
Така че съветът ми за финансиране е – или изградете име, което на много малко хора въобще им се отдава на толкова високо ниво и тогава искайте пари на ниво идея, случва се, но в 99% няма да стане, или просто бачкайте, бачкайте, бачкайте, докато валидирате идеята и тогава го правете.
6. Съвети при избора на съдружници?
Моят съвет е много лесен. Взимайте хора, които са работяги, които ви допълват и които не могат същото, което вие можете. Тоест, ако ти си програмист, вземи си за съдружник някой, който може да продава, някой, който мисли за финанси, някой, който мисли за организация, структури, мениджмънт и така нататък. Ако ти си мениджър и искаш да правиш технологичен проект, ами вземи си за съдружник технически човек, някой, който програмира, или някой, който е там технолог. Ако ще правиш бизнес със земеделие, ти трябва във фирмата поне един експерт в проблемната област и поне един мениджър. Или пък си сам човек, който едновременно е мениджър, финансист, бизнесмен и едновременно експерт.
В повечето бизнеси става въпрос за някаква технология, за някаква предметна област, ако ще правиш бизнес със земеделие, ти трябва един човек, който разбира от земеделие, и ти трябва втори човек, който разбира от бизнес продажби и бизнес частта. Това е стандартната конфигурация: бизнес човек и продуктов човек. Най-често стартъпите се правят от продуктовите хора.
Тоест човекът казва: „Аз съм много добър..“ примерно в Salesforce (софтуер) и искам да направя една фирма за Salesforce консултиране. Да де, ама не мога да продавам, ами трябва ти някой, който допълва това, което не можеш. Много често съм виждал грешки в този случай. Трима програмисти правят заедно една фирма. Защо? Защото са много добри програмисти и какво става? Ами от тримата нито един не може да продава и тримата решават несвойствени задачи.
Тоест нещо, което не могат, се опитват да го учат, вместо да вземат един, който е много добър в продажбите и е работил 10 години продажби в софтуерна фирма и просто знае как да намери проекти – те правят тази грешка. Това е много, много често срещано и е естествено човек да търси съдружници сред тези хора. Защото ти, ако си много добър програмист, „кои са ти приятели?“ – някакви други много добри програмисти. Ако си много добър спортист, „кои са ти приятелите?“ – някакви много добри спортисти. Ти имаш по-малко от другите. За съжаление обаче в бизнеса не работи така. На теб ти трябва допълване.
Ако трябва да обобщя: вземи хора, които те допълват, а не хора, които те дублират като умения и, разбира се, тук е въпрос на доверие. Трябва да познаваш хората или просто да имаш усещане, че са правилните. Да са работяги, да са сериозни и да си държат на думата, защото има едни хора… – на думи са много добри, но това много бързо се проверява дали в действителност е така.
7. Кога да напуснем работа, за да се фокусираме изцяло върху стартъпа?
Отговорът е, когато идеята е валидирана, когато стартъпът започне да изкарва пари и изглежда, че е скоро моментът, в който ще може да се издържаш от него.
Разбира се, оттук има много други условия. Дали имаш две деца, ипотечен кредит и така нататък, или си 23-годишен и може да живееш с 50 лв. на месец при родителите си – това е различно.
В единия случай имаш остра нужда от работа и не можеш да рискуваш, а в другия случай – нуждата от работа не ти е толкова важна. Можеш, дет‘ се вика, ако си в технологичната индустрия с пет заплати да си изкараш парите до края на годината и да можеш да си позволиш да си пробваш проекта.
Така че „кога да напуснем работата?“, отговорът е: когато валидираме проекта и той започне да изкарва пари и му вярваме.
8. Как да изградим добър екип?
Това е чисто мениджмънт въпрос. Общо взето, събирай хора, които са по-добри от теб. Събирай хора, които те допълват и… дълбока е работата. То не е само екип. Трябва да се създаде добра организационна структура. Когато екипът е малък, двама, трима човека…, очевидно един човек прави много, много неща.
Примерно, общо взето, трябва ти един човек за продукта и ти трябва един човек за бизнес частта, защото, когато екипът започне да расте, започваш да структурираш. Ще ти трябва един човек за маркетинга, един човек да кажем за финансите, един човек за продукта, един човек да кажем за поддръжката, един човек примерно за продажбите. Когато това нещо още порасте, то към човека, който ти е маркетинг, вече се появяват двама асистенти, които оперативно го подкрепят.
В един по-късен момент, ако нещата вървят добре, на ключовите хора започваш да раздаваш някакви дялове, опции и така нататък, за да ги задържиш, ако са наистина важни и лека полека структурираш нещата, така че да оформиш едно ядро от ключови хора, които дългосрочно гледат в твоята посока, но това е вече въпрос на растежа. Значи „как да изградим добър екип?“ – зависи на кой етап сме. Когато сме на ниво founders (основатели), общо взето взимаш: ако ти си технически човек – взимаш бизнес човек за партньор, ако си бизнес човек – взимаш технически за партньор. Това е екипът от двама души.
По-нататък вече с разрастването според функцията, която ти трябва, намираш подходящите хора. За мен е много важно хората, които привличаш, да са привлечени от идеята, а не от заплащането или „идвам при теб, защото ми се работи“, а не „защото нямам друга работа“. Това да са хора, които истински вярват в каузата, които, дет‘ се вика, когато си легнат да спят, си мислят за проекта, а не за това колко им е гадно на работа.
9. Защо е толкова важна средата?
Защо е толкова важна? Ами защото, когато се събереш с единомислещи хора – ти се настройваш на такава вълна. Когато се събереш с мотивирани хора, където много бачкат, ами и ти ставаш такъв. Не можеш да си тръгнеш в 14:00 ч. на обяд, защото ти се ходи на ски. Когато се срещаш денем по коридорите, ако говорим за физическата среда, с такива хора, ами ти си споделяш проблеми и те ти дават мнения, идеи, решения и така нататък.
Така че, както казва една българска поговорка: „С какъвто се събереш, такъв ставаш“. Като се събереш с пияница – ставаш пияница, като се събереш с комарджия – ставаш комарджия, като се събереш с хора, които са успешни предприемачи, и ти рано или късно ставаш като тях, защото ти копираш тяхното поведение, ти копираш техния стил на мислене, ти копираш техния начин на разсъждение, на взимаме на решения, на ако щеш на хора, с които се обграждат, събития, на които ходят, цялото това нещо, инструменти, които ползват, и това много ти помага.
10. Как да боравим с риска?
Тежък въпрос, има цяла теория за управление на риска „как се идентифицират рисковете?“, за всеки риск се вижда колко е вероятно да се случи и каква е щетата, ако се случи. Всъщност се адресират тези рискове, които са по-високо вероятни и с по-голяма щета, те се умножават, но това е теорията. На практика всъщност не може да имаш предприемачество, без да поемаш рискове – това трябва човек да го знае.
Не може и всичките ти проекти да са успешни. Аз имам четири, пет, шест неуспешни бизнеса и няколко успешни. Опитахме се да направим сайт за уроци по математика: валидирахме го, направихме валидация на идеята и пазарът каза: „Хората не искат да плащат за това“. Нуждата не е била толкова остра, колкото си мислехме.
Един ден направихме един софтуер, който разпознаваше лична карта и набираше директно данните от личната карта в хотелските системи с идеята да не се преписват номера, адреси и така нататък. Това нещо тогава пък се валидира, че има нужда, но фирмите не бяха склонни да го купуват, тоест тук се провалихме в продажбите. Ето още един провален проект.
Опитвали сме да правим СофтУни в чужбина. За момента се провалихме няколко пъти. Така че това човек да се проваля е нещо, което трябва да го приема и трябва да приема, че това е част от пътя. Поемаш риск, гледаш да не е супер голям, да не е all-in.
Разчитам аз примерно, че биткойнът ще скочи три пъти. Прас! Всички пари в биткойн, за да мога да забогатея – ето това е идиотски риск. Значи това е хазарт, но има риск, с който аз казвам с 10% от парите, които имам, ще ги вложа, за да пробваме една нова идея. Дали ще се получи, никой не знае, но ако десет пъти подред с 10% от парите си пробвам една идея, то може би на трети, четвърти, пети път някоя от тях ще успее и ще ми върне другите пари.
Така че „как да боравим с риска?“ – поемайте рискове, които можете, които сте склонни, как да кажа…, готови сте да загубите. Приемайте умерени рискове, но приемайте риска, защото без риск не може да просперирате.
11. Как се справяме с провала и неуспеха?
Всички трябва да се научим, че това е нещо нормално и че провал и неуспех има в много по-големи количества, отколкото успех – такъв е животът. Особено в ранните стадии, тоест шансът да успееш от първи път не е много голям. Много малко са предприемачите, които от първата си идея са успели. Има и такива примери, но гледайте ги като изключения. Нормалният случай е: да пробваш, да стигнеш до някъде, да научиш нещо, пробваш нещо друго, стигаш до някъде, научаваш друго, научаваш „как не се прави?“.
Ето например ние в момента се учим „как се прави СофтУни в чужбина?“, опитахме по един начин, направихме онлайн платформа, преведохме на румънски език, пуснахме я – не ни се получи. Сега пробваме друг начин, да намерим партньори в чужбина и да пробваме с тях. Може да не намерим правилните партньори. Това не означава, че този вариант не работи. Означава, че може би трябва да търсим други критерии, можем да намерим други партньори и с тях да се получи или просто може да се окаже, че сме закъснели и че нямаме работа в чужбина със СофтУни.
Ние всъщност „как се справяме с провала и неуспеха?“, пробваме пак и се учим от грешките си. Най-важното нещо е да учим. Ако правиш едно нещо пет пъти абсолютно по еднакъв начин и очакваш различен резултат – значи си идиот. Трябва втория път нещо друго да промениш. Няма как да повтаряш една и съща грешка пет пъти и да очакваш различен резултат – това не работи така.
Казват, че след всеки провал при новия опит трябва нещо да промениш, да си кажеш: „Ахаа…, не се прави така. Аз не успях, защото това, това, това. Дай сега да видя, да пробвам по друг начин.“ Правете провалите бързи.
В смисъл това означава пробвайте най-малкото нещо, което може. Примерно искаш да пробваш „онлайн уроци по математика дали ще работи?“, ами направи пет урока, а не петстотин. Пробвай ги тия пет, ако работят, тогава направи другите, а не направи петстотин, работи година и половина, за да разбереш, че си объркал нещо. Тоест пробвайте с най-малката порция проба. Така наречения цикъл: измислям нещо, правя най-малкото MVP (минимален жизнеспособен продукт), тествам го, взимам обратна връзка – този цикъл трябва да е максимално кратък. Така казват и всички дебели книги по предприемачество.
12. Как развиваме психическа устойчивост?
Тук си мисля, че някои хора просто си имат по рождение, а други хора се тренират. Не знам, не съм психолог. Това според мен е от личностните качества. Това е свързано и с нещо, което казах: „упоритост“ – ако си упорит, ти си и психически устойчив.
Ти знаеш, че ще има трудности, но продължаваш. Това не те отказва и знаеш, че е зор, но има награда. Обаче знаеш, че е правилно. Така че според мен развивайте упоритост, развивайте устойчивост, гледайте по-позитивно, колкото и банално да изглежда, и мислете „как да успеете?“.
Мислете за решенията, а не за проблемите. Идва проблемът и не мислиш колко е зле и колко е страшно, а мислиш: „как мога да го заобиколя това нещо?“, „как ще го реша?“, „как ще го мина отстрани?“.
13. Важна ли е позитивната настройка или по-скоро всичко е въпрос на логика и воля?
Според мен логика и воля работят много добре за финанси, работят много добре за организационна структура и за неща, които са по природа по-инженерни, по-формални, а позитивната настройка и вярването в идеята – тя е много по-важна за мотивацията и за цялостната посока.
Тоест аз като стартирам нещо и вярвам, че то е яко. Вярвам, че ще промени света, вярвам, че то е голяма кауза – аз съм всъщност позитивно настроен за моето начинание и така нататък и това е нещо, което ме движи.
Това е част всъщност от предния въпрос за психическата устойчивост, но когато си погледна cash-flow-a (паричен приток) и паричните потоци, там нещата почти винаги са въпрос на логика. Аз трябва да имам планируемост, аз трябва да имам постоянни доходи, аз трябва да мога да изкарвам повече, отколкото харча и някакви много простички неща, които са абсолютно логически, защото само с позитивна настройка няма кой да ти плати разходите в края на месеца.
14. Всички имаме по-силни и по-слаби страни. Как да преценим кои качества да развиваме и за кои ни трябва друг човек?
Човек се учи във времето да познава себе си. Аз например съм се научил чрез проба-грешка. Пробвам да правя нещо, виждам, че не ми се получава. Примерно аз мога да се занимавам с маркетинг и продажби, но не ми е много приятно. Мога да се занимавам с финанси, ама хич не ми е приятно, пък и не го и правя добре. Мога да програмирам и да обучавам хора, получава ми се, носи ми удоволствие.
Значи на първо място: получава ти се с лекота и ти носи удоволствие – това е в графата „това ми е силна страна“. Значи хем ме кефи, хем го мога – супер.
Вторият вариант е: мога го, но не ме кефи. Мога да се справя с продажбите, като се срещна с някакви хора, съм убедителен, обаче не ме кефи. Значи това бих го правил за по-кратко време, ако няма кой друг, но дългосрочно бих търсил друг човек.
Най-гадният сценарий е: не го мога и не ме и кефи. Ето това е например счетоводни операции. Да се занимавам с фактури, сметки, това говоря за себе си, не казвам, че е нещо лошо.
Разбира се, има хора, които го правят това с огромно удоволствие, но аз нито обичам, нито мога да се занимавам с договори, юридическото счетоводни неща – от това получавам отвращение. Не знам дали бих го правил дори и да се налага. По-скоро със сигурност бих търсил друг човек. Така че това е на усещане. Задаваш си въпроса и отговаряш:
– Кефи ли ме? Мога ли го? – тогава е за теб.
– Не ме кефи, ама го мога. – временно ще го правя, но дългосрочно отива при друг.
– Не ме кефи и не го мога. – търся друг.
Това е моята рецепта.
15. Има ли минимален праг на компетентност, без който не може? По кои въпроси?
Когато правиш продукт, трябва да си компетентен и да учиш бързо. Тоест минималният праг е поне да се запознаеш с индустрията. Да си поработил в нея, да разбираш продукта, да разбираш нуждите на клиента, да разбираш техническите решения и така нататък. Според мен без това не може. Има места, където не е нужно да си експерт, но е хубаво да си малко компетентен.
Аз ще ви кажа моя най, най-умен принцип в това. Човек трябва да е компетентен по малко по всички въпроси от живота и по много от това, което работи в момента. Просто казано. Значи ти трябва малко да разбираш от финанси, малко да разбираш от продажби, малко да разбираш от дизайн, малко да разбираш от всякакви неща. Дори по-широки неща в живота: малко да разбираш как да си поправиш колата, малко да разбираш от това как работи електроснабдяването, малко да разбираш от това как се гледат деца, но ако имаш деца, трябва да почнеш да разбираш по много от тая работа, щото е неизбежно.
Ако имаш фирма, налага се да разбираш от управление на хора, защото имаш хора под теб. Ако програмираш, налага се да разбираш от програмиране много и то точно на тоя език и технология, с която ти е текущият проект. Тоест аз обикновено се интересувам от всичко по малко, просто съм такава натура, задавам си въпроси например: „как работи електроснабдяването?“, „как работят соларните панели?“. Повече в технологиите са ми нещата, но си задавам и други въпроси: „как работи здравеопазването?“, „как работи правосъдната система?“ и всякакви такива въпроси имам.
Искам да имам идея, да имам най-общо разбиране на нещата и мисля, че затова е предназначено училищното образование по принцип. Да ти даде един широк поглед над всички аспекти на живота. Оттам нататък аз задълбавам в нещо и ако сега правя бизнес с образование в програмирането, аз със сигурност трябва да разбирам от образование и програмиране много и да задълбая. Ако след 20 години правя бизнес със соларни панели, аз ще се захвана, ще изчета по темата, ще ходя на курсове, ще говоря с хора, ще вляза в общности, ще се интегрирам – за да мога и аз да стана специалист, експерт.
Така че минималният праг на компетентност зависи от „каква ти е ролята в организацията?“, ако ти си човекът, който трябва да измисли продукта, трябва да разбираш много, но от всичко по-малко е много полезно да разбираш.
16. Съвети за делегиране? Как да изберем кои задачи да делегираме?
Това e малко свързвано с въпроса за силните и слабите страни. Със сигурност задачи, които не са за теб и знаеш, че не са за теб, ги делегирай. Тоест, ако ти знаеш, че си ампутиран от дизайнерско мислене – не се опитвай да правиш дизайн. Вземи си дизайнер, ако, от друга страна, пък можеш да го свършиш, но не смогваш – тогава помисли как да обучиш хора.
Сега тук пред делегирането въпросът винаги е в следното нещо: на който и да го дам…, ще се справи по-зле от мен. Почти винаги сте прави, но се налага. Тоест, на който и да го дадеш това нещо, много вероятно е да не го направи по твоя начин. Дали ще е по-зле или не, е друга тема, но няма да е по твоя начин. Трябва да свикнеш да живееш с това и всъщност да си зададеш въпроса „кои са важните задачи, над които аз трябва да си посветя времето?“ и „кои са тези, които са по-повторяеми и за които мога да си отгледам хора?“.
Значи те са обикновени задачи, които са обемни, които са времеемки, които са повторяеми, които са еднотипни – за тях може да си отгледаш хора. Аз цял живот отглеждам хора и да ви кажа – струва си инвестицията. Просто един месец се занимаваш с един човек, обучаваш си го и след това той прави това, което ти иначе месеци наред би инвестирал в него. Аз не съм най-големият специалист по делегиране, но да ви кажа, има два начина да се научиш.
Единият начин е просто съзнателно да решиш и да кажеш това не трябва да го правя. Осъзнато взимам решение да си намеря един човек, който да го върши вместо мен.
Вторият начин е по неизбежност. Аз например един път си счупих крака и просто не можех да ходя на работа. Тогава още не беше дошла модата на онлайн бачкането и просто се наложи в един момент да звънна три телефона и да кажа: „Пешо, ти ще вършиш това; Гошо, ти ще вършиш това; Симо, ти ще вършиш това. Докато аз не оздравея и ще се чуваме един път седмично, за да ви наставлявам.“ Оказа се, че се справиха и тримата. Не бяха Пешо и Гошо, но давам един пример как всъщност животът ме принуди да делегирам. Просто защото ми наложиха промени по неизбежност. Така че може би това е другият начин да се научите.
17. До каква степен предприемачът се среща с нови и уникални казуси и до каква степен това са стандартни проблеми, за които има ясно решение?
Аз казусите ги деля на две направления: едните са свързани с иновацията и продукта, който ти разработваш, там повечето казуси са нови. Примерно, ако ти измисляш нов вид батерия, която издържа 600,000 часа и се зарежда за три минути…, там най-вероятно ще са ти нови и уникални техническите казуси, свързани с физиката и химията на тази батерия. Но стандартни проблеми са например конфликт между двама души в екипа, за които има ясно решение или нещо например стандартен проблем е „как се прави уебсайт?“. Абсолютно стандартен проблем, за който имаме абсолютно стандартно решение. Намираш си някой, който прави уебсайтове, или хващаш WordPress, WIX или някоя друга платформа и си нацъкваш сайта с десен бутон и клик.
Стандартни проблеми, такива повторяеми, които се случват на всички, има много. Например: „как да си организирам счетоводството?“ – стандартното решение, взимаш счетоводна фирма. „Как да си организирам брандинга и дизайна?“ – наемам човек, който е специалист по това. „Как да си обзаведа офиса?“ – ами взимам някой, който има поглед за това и отивам в IKEA примерно, ако искам да го направя нискобюджетен, ако искам да го направя високобюджетен, си взимам дизайнер и така нататък.
Другият вид проблеми, които са: „как да си направя батерията, която е гениална и е по-добра от най-добрите в света?“ – ето за тук си само ти. Така че предприемачът според мен трябва да се занимава повече с проблемите на своята иновация, на това, което му е уникално, и да бяга от стандартните проблеми, защото, ако се втурне в тях, не му остава време за другото. Разбира се, когато стартираш и нямаш пари…, правиш всичко, принуден си, но трябва в един момент да дадеш повече фокус върху идеята си, която те различава от останалите.
18. До колко да се вслушваме в съветите на други хора и до колко да следваме нашия вътрешен глас?
Аз мисля, че това е индивидуално. Според мен обаче своя вътрешен глас винаги трябва да го слушаме. Моята стратегия е такава: говоря с хора, които са експерти в моята област и в която търся съвет. Слушам един, двама, трима и после на базата, на каквото съм чул, си сглобявам в моята глава моята истина и правя това, което аз съм решил – аз така правя. Съветите на други хора – тук изключително, супер важно е човек да взима съвети от компетентни хора.
Ще ви дам пример: В училище таткото бил инженер и отишъл и казал на детето: „Отиди да учиш в Техническия университет машиностроене“. „Що?“ „Щото тате ти навремето, като завърши машиностроене във Васил или Членен института, и бъдещето му беше страхотно.“ Да де, ама татето не е компетентен със съвременната действителност и не знае, че вече в Техническия университет образование няма.
Давам много прост пример. Да слушаш съвет от човек, който е некомпетентен, е много лошо нещо, изключително лошо, значи все едно аз да слушам съвет за спорта от някой, който преподава история и не спортува…, ами няма как да слушам от него съвет за спорт. Ще слушам от някой успял спортист, който с това се занимава в последните 30 години. Всеки ден на тема бизнес ще слушам съвети от успели хора в бизнеса и то не само от един.
Значи единият ми съвет е: слушайте компетентни хора, доказали се в своята област. Второ, слушайте повече от един от тези хора, защото човекът може да ти каже как се прави, ама то така се прави в неговия контекст, в неговия бизнес, в неговия случай и просто така работи, защото той е имал късмет, а това не значи, че той го прави по най-добрия начин. Така че трябва да чуете различни варианти.
19. Правилният съвет може да бъде безценен. Как обаче да разграничим добрия от лошия съвет?
Добър въпрос. Най-лесният начин е да видиш дали човекът е компетентен. Много рядко некомпетентен човек дава компетентен съвет или просто казано „от прост човек, прост акъл; от умен човек, умен акъл“. Тоест, ако някой е експерт по здравеопазване да кажем и е доктор практик с безупречна репутация, шансовете да ти даде съвет на тема здраве е по-голям, отколкото баба Пенка, която е човек в трета възраст – просто тя не е компетентна.
Така че „как да разграничим добрия от лошия съвет?“ – от източника е най-лесният начин, защото ние не знаем някой път, докато не пробваме. Не знаем дали съветът е лош. Второто е да говорим с повече хора и да кажем: „Абе виж сега.. това ме съветват, това ме съветват. Ти какво мислиш?“. Говорете с експерти, когато природата на съвета е експертна. Бизнес съвет, ами говорете с хора от бизнеса да ви кажат.
20. Как да постигнем баланс между необходимата доза логически анализ и нашата интуиция (gut feeling)?
Наистина тук е баланс. Значи логическият анализ казва, че трябва да следваме общите правила. Примерно на тема финанси логиката работи много добре. На тема да си сметнем приходите, cash-flow, колко ни струва да придобием един клиент, колко е lifetime стойността на един клиент, т.е. колко пари изкарваме с времето от него и така нататък, това е абсолютно логически, но интуицията е нещо повече, защото тя ни казва: „аз трябва да се насоча примерно към соларната енергия, усещам го, че е така“. Това е нещо, което не е базирано на логика понякога.
Сега човек може да си намери логическа причина и да каже: „Виж колко поскъпна електроенергията. Може би на соларните панели им е дошло времето?“. Тук има логика, но според мен, ако при вас интуицията по принцип работи – я ползвайте повече. Ако по принцип при вас логиката работи повече – ползвайте я повече. С две думи аз мисля, че това е индивидуално.
Моят съвет е събирайте логика и разсъждения от хора експерти. Хубаво е да се обградите с такива, но подлагайте техните мнения на вашето вътрешно усещане или как да кажа.. сглобете си вашата истина във вашата глава на базата на всичко, което сте чели, чули и са ви посъветвали.
21. Кой е един от най-големите ти успехи?
Това, че обучаваме 300,000 души в СофтУни. Това е наистина голям успех и даваме общо взето професия, работа и успешен път в живота на тези стотици хиляди млади хора. Това е страхотен успех!
Друг такъв успех е гимназията за дигитални умения, която създадохме и която наистина дава невероятно топ образование на училищна възраст. Такова, което, ако имаше някога навремето, аз щях да си ускоря развитието в пъти, а не както съм се учил по трудния начин.
22. Кой е един от най-големите ти неуспехи?
Може би най-големият ми неуспех е опитът да отворим пазара в Румъния. Където записахме със СофтУни 10,000 часа обучения на румънски език и не можахме да ги продадем. Положихме много време, около 40 души работиха в продължение на две години по тоя проект и той се провали с гръм и трясък и ни костваше много, много пари и много, много разочарования.
Така че може би това е най-големият, от бизнес гледна точка говоря, иначе човек може да види и други неща.
23.Какво послание имаш към нашата аудитория?
Много е просто. Стига сте слушали, чели, гледали и тъй нататък. Почнете да действате, или да го перифразирам. Не казвам, че е вредно човек да чете, да слуша и да се мотивира, но ако няма последващо действие…, то това е все едно да гледаш филми, ако гледаш филми за баскетбол, не ставаш баскетболист. Баскетболист ставаш, когато хванеш и тренираш всеки ден и филмите могат да помогнат. Така че действайте, действайте, действайте – нормално е.
Просто бъдете инициативни, просто вземете и станете предприемачи. Като под предприемач аз не разбирам бизнесмен човек. Може да е предприемач, просто като организира почистване на градинката пред блока. Човек може да предприеме нещо, просто като събере пари и купи една пейка пред блока и ето това е проект. Това е предприемачеството: да предприемеш нещо, да имаш идеята, да си намериш ресурсите, хората, парите и каквото ти е необходимо и да реализираш тая идея и е хубаво тя да има някаква позитивна кауза, за да кажеш: „ето направих нещо смислено, научих нещо по пътя и сега мога да направя следващата“.
Така че действайте! Отново казвам, предприемачеството – това не е да имаш бизнес идея, да вземеш финансиране и с чужди пари да рискуваш. Това е елемент на venture capital ориентираните стартъпи.
Предприемачеството е действие: да имаш идея, да мотивираш хора, да събереш ресурси и да я реализираш или да опиташ да я реализираш, да се провалиш, да се научиш по пътя и като правиш много такива, обикновено стигаш от по-малко към по-голямо, към по-голямо, докато стигнеш до истински значими неща, които може да са бизнеси, които може да са каузи, които може да са много неща.
Редактор: гл. ас. д-р Андриана Спасова
