1. Какво е предприемачеството за теб?

Според мен предприемачеството преди всичко трябва да бъде игра. Всеки един предприемач трябва да го приема като игра. „Защо игра?“, защото играта е интересна. Всеки иска играта – когато играе, продължава да играе и това е нещо, което обича да прави и ако не обичаш да го правиш, то не е предприемачество, ами се превръща в работа.

Затова казвам игра и все пак тя има и състезателен характер, в който искаме да победим. За мен лично предприемачеството е игра. Бих го определил с тази дума.

2. Какви лични качества са нужни за успех? Има ли качества, без които не може?

Най-вече да имаме желанието и енергията – това са най-важните качества. Всичко останало се учи, но това не може да го научиш, ако нямаш желанието и го правиш, пак се връщам и на първия ми отговор, това е абсурд. Формулата за нещо, да бъде успешно, е: да го правиш със 100% хъс, 100% желание и 100% енергия.

Не знам дали е качество или по-скоро е нещо, което така или иначе прави човек, но това е най-важното нещо за мен.

Качествата не се определят с някакъв тип ноу-хау, което видиш ли.. да, трябва да се учим, да четем, да подобряваме себе си по някакъв начин, но най-важното е желанието – това е най-голямото качество.

3.Как оценяваме, че една идея е добра?

Много трудно можем ние да я оценим. По-скоро потребителят и пазарът трябва да я оцени дали е добра или лоша. Аз лично много често, когато съм комуникирал с всякакъв тип хора, и някой ми каже: „Абе, няма такова нещо по целия свят“ – това обикновено е проблем. Хубаво е някъде другаде някой да е направил доказване на концепцията преди нас.

Другото важно нещо за оценяването на дадена идея, на което съм много привърженик, е да пуснем някаква много, много базова версия на идеята ни като доказване на концепцията. Да я стартираме и да видим дали пазарът я харесва или не. Чак тогава да я пуснем вече в сериозна разработка и абсолютно всичко останало.

Сега невинаги във всяка една идея това може да се имплементира като начин на работа, но пак е опция – дали е възможен този вариант до половината поне. „Има ли го някъде навън?“ – това обикновено работи. Ако го няма, е по-добре да се имплементира първо под някаква форма дадено MVP (minimum viable product) и чак тогава да го пуснем.

4. Какво можем да направим, за да валидираме идеята на практика преди all-in?

Това, което вече казах, на третия въпрос. Първо, да направим някакво много базово MVP, което да го пуснем. Дори да нямаме услугата, после да върнем парите на потребителите. Така можем да валидираме идеята си преди да сме забили all-in.

5. Съвети за финансиране?

Най-важното нещо, за да получи една компания финансиране, на първо място, е екипът. Той е много важен, защото често идеите се изменят по пътя, но екипът трудно се изменя. Той си е ясен и той може и да се измени, но като цяло той е нещото, в което инвеститорите дават средства.

Финансира се преди всичко в екипи и чак тогава в идеи. Така че екипът е най-важното нещо. Под екип имам предвид в зависимост вече какво естество бизнес ще се прави, е хубаво да има човек, който да разбира от маркетинг и продажби. Обикновено е един и същи човек. Човек, който, ако е технически продуктът, да разбира от разработка на софтуер.

На второ място, за финансирането е нужно все пак да се направи хубав бизнес план и самата идея да е защитена. „Има ли пазар?“, да се докаже това, че има пазар, „как този пазар работи?“ – абсолютно всичко свързано с пазара. Да се защити какъв ще бъде потокът на пари и какъв ще е потенциалния оборот – и това е базирано на самия пазар. Това са двете неща, но първото определено бие второто, говоря за екипа.

6. Съвети при избора на съдружници?

Най-важното нещо, като си избираш съдружници, е да сте от една кръвна група. Какво имам предвид? Да мислите по сравнително еднакъв начин и да имате еднакви ценности. Еднаквото мислене не говоря да бъде обвързано с бизнеса, а по-скоро да е на ниво ценностна система.

Хубаво е съдружниците да се различават до известна степен в начина си на управление на една компания, защото в споровете се ражда истината. Да се допълват, да не са прекалено еднакви в начина си на управление и изобщо в естеството на правене на бизнес. Първо, да имат еднаква ценностна тема и еднаква кръвна група, и второ, да имат все пак някакъв тип различен мироглед.

Например единият да е малко по-подреден, а другият повече да обича да пали пожари, защото така те ще се допълват. Когато трябва да се запали пожар и да се действа бързо, този, който го прави, ще push-ва, и обратното, когато трябва нещо да се мисли, другият ще каже: „Чакай, дай да помислим над…“. Най-общо това са двете неща.

7. Кога да напуснем работа, за да се фокусираме изцяло върху стартъпа?

Няма отговор на този въпрос. По-скоро въпросът е: „До каква степен на човек му се рискува?“. Отговорът е утре. Ако имам 100% идея, която наистина съм решил, че искам да я правя и вярвам в нея безусловно – отговорът ми е тотално утре.

Ако трябва да гледам малко в посока някаква сигурност…, първо бих валидирал идеята си до известна степен и да направя въпросното MVP в свободното си време. Да се опитам да се видя с едно-две VC-та (фондове за рисков капитал), докато работя, за да видя дали има интерес, и тогава евентуално да напусна.

8. Как да изградим добър екип?

Много е трудно. С време. Това е, като да си поливаш една градинка: тя в началото не расте, трудно е, тревата не покълва, както трябва, и така лека-полека с години става това нещо. Екипът е най-важното нещо. Не просто за съдружниците, изобщо, за да съществува една компания, без екип много трудно може да ѝ се случат нещата.

Особено в днешно време човешкият ресурс е най-важното нещо за една компания, за да бъде тя успешна. Няма по-важно от това и колкото по-рано всеки един предприемач го разбере, толкова по-добре. Ето защо, за да построим успешно екип, ние трябва да осъзнаем, че това е много важно за нас. Ако се държим деспотично – няма да ни се получи със сигурност. Особено ако се касае до ИТ компания, по-демократичните начини на вземане на решения работят повече.

9. Защо е толкова важна средата?

Защото от нея произлиза екипът – ако няма хубава среда и хубава екосистема – става много трудно. Как работи екосистемата? Когато един успее, той повлича крак да успее и друг, повлича крак да научи екипа си на нещо, после този екип може да се трансформира.. дали ще отиде да работи в друга компания и така нататък.

Предприемачеството е на принципа на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Колкото повече средата ни се развива и екосистемата ни се усъвършенства, толкова по-успешни проекти ще има в тази среда.

Ясно се вижда какво се случва в последните 10 години – имахме две, три, пет компании, които да са били насочени навън и да правят нещо смислено, ориентирано към света. Сега вече не е така, вече почти всеки втори стартъп е ориентиран към света. Започнахме да мислим малко по-глобално и това е заради развитието на екосистемата и на средата ни.

10. Как да боравим с риска?

Ако имаме четирима партньора, които всички са тотално рисковано ориентирани – няма как да стане. Хубаво е да се допълват хората и, ако аз си знам, че съм много рисковано ориентиран, то винаги съм гледал през годините да работя с хора, които могат да ми спират понякога щуротиите в главата.

Как да работим с риска? Да го измерваме по някакъв начин. Това е най-важното нещо, колкото и да звучи клиширано. Няма как по друг начин, рискът е важен.

Моята теза е, че трябва да се предприемат рискове, но все пак трябва да се мисли и малко по-рационално понякога. Реално няма формула.

11. Как се справяме с провала и неуспеха?

С уроци, ако от провала и неуспеха си вземем правилните уроци, то това за нас е било училище и то най-ценното.

В Щатите го имат този маниер на поведение особено в Силициевата долина. Когато си получил пари и не си успял веднъж…, но да не са десет пъти, защото вече десет пъти явно тук има друг казус.В последствие е много по-вероятно отново да получиш пари, защото те си дават сметка, че ти от неуспеха си научил много повече.

Обикновено е така. От неуспеха човек научава много повече, отколкото от самия успех, защото при неуспеха ти се бориш и продължаваш да копаеш в някаква посока. Когато нещо не ти върви, ти всъщност работиш много повече и много повече научаваш, отколкото, когато то ти върви. Това е нормално.

Как се справяме? Да си вземаме правилните уроци. Вземем ли си правилните уроци от неуспеха, той не е неуспех, той всъщност е успех. Въпросът е после да ги имплементираме някъде.

12. Как развиваме психическа устойчивост?

Трудно е. Особено в днешно време е много трудно, но трябва да се стараем да не се палим. Много често ще ни се случва я колега, я някой друг да ни изкара извън равновесие, но не трябва да сме слаби. Хората винаги трябва да могат да се опират на нас като предприемачи.

Въпросът е сега: „Ти като предприемач на кого се опираш?“ – ами сам си в тази война. На партньор, на някой близък.. това е, но никога не трябва да се поддаваш пред колегите. Никога! Това поне за мен е много важен закон. Поддаваш ли се пред колегите – лошо. Те виждат слабост и оттук насетне спират да ти имат доверие. Изобщо хората, с които работиш, трябва да имат безусловно доверие в нас като предприемачи.

Психическата устойчивост е нещо много важно, особено в днешно време, особено в технологичния свят, в който живеем. Той ни обременява чисто психически на дневна база. Аз съм си намерил своите начини: ходя на планина, пътувам.. различни работи, които ме рестартират.

13. Важна ли е позитивната настройка, или по-скоро всичко е въпрос на логика и воля?

За мен логиката и волята са 50 на 50. Позитивизмът е много, много важен в предприемачеството, защото той заразява. Когато един човек е позитивен и когато той иска да му се случат нещата и преследва желанието си с позитивизъм, а не на всяка цена – тогава почти винаги се получава.

Така че позитивната настройка е много важна и тя заразява, тя заразява целия екип, а когато целият екип е заразен позитивно, той работи много по-продуктивно, много по-истински.

14. Всички имаме по-силни и по-слаби страни. Как да преценим, кои качества да развиваме и за кои ни трябва друг човек?

По принцип е хубаво да се опитваме да развиваме винаги по-слабите си страни, ако ги знаем кои са. Това е, както се казва, наполовина решен проблем.

Оттам насетне вече, когато една компания се разраства, хубаво е хората, които вземаме в компанията, да са по-добри от нас в това, за което ги вземаме. В началото не, разбира се, но с времето те трябва да стават по-добри и те трябва да бъдат по-добри от нас.

Така че това е формулата: да си вземем хора, които в конкретната област да бъдат по-добри от нас и така една компания става наистина успешна.

15. Има ли минимален праг на компетентност, без който не може? По кои въпроси?

За мен лично много зависи от естеството на бизнеса. Аз не съм се родил научен и този праг не съм имал изцяло, когато съм стартирал. Обаче такива бяха времената през 2010 г. Сега вече е малко по-трудно, но е и много по-лесно да се понаучим – можем да запишем различни курсове.

Хубаво е всеки един предприемач, ако трябва да бъда по-конкретен, да има така една хубава обща култура. Да речем в сферата на маркетинга, в сферата на продажбите. Предприемач без маркетинг ще му бъде много по-трудно, отколкото на предприемач с маркетинг. Хубаво е да имаме обща култура и във финансите, без финансите ще ни бъде много трудно. Обща култура, ако щеш, в правото, обща, а не да съм тесен специалист.

Тези звена са много важни и не напразно казах на първо място маркетинга, защото има много хубави продукти, които не успяват да видят бял свят, защото им липсва маркетинг. Това обикновено идва от предприемача. Предприемачът е „забил“ много сериозно в продукта, под забил имам предвид – направил го е наистина страхотен, перфектен и така нататък, обаче не може да го продаде. Това е много често срещан проблем. Не всеки може да разбира от маркетинг. Това не е задължително качество, за да бъдем предприемачи, но тогава по-добре да си потърсим партньор или някой, който да ти помогне. Наистина той да ти помогне, да се въвлече в продукта. Това са основните важни звена, без които не можем.

16. Съвети за делегиране? Как да изберем, кои задачи да делегираме?

Ами започваме. Аз съм правил всякакви експерименти. Делегирали сме абсолютно всичко: много по-големи задачи, делегирали сме от малки задачки към по-големи. По принцип по-добрият приом е, за стартъп говоря, да започнем от по-малкото и лека-полека да започнем да разширяваме делегирането. Това е в случай, че сме стартираща компания, ако сме вече голяма компания и имаме изградени процеси, тогава делегирането е по-лесно, защото ти вече имаш процес.

В крайна сметка имаш различни отдели, които отговарят за различните звена и ако някой не е направил нещо, както трябва, друг отдел ще го види. Има някакъв, как да кажа, автомат отзад, който си работи, но ако няма такъв автомат, започваш от по-малките задачки и лека-полека ги разширяваш.

Преди делегирането е важно да има някакъв тип процес зад него, защото при делегиране без процес тотално зависиш от човешкото поведение. То може да е хубаво, може и да не е – науката не е точна по този въпрос. Докато, когато има процес, дори някой човек да обърка нещо по веригата, ще се види грешката.

17. До каква степен предприемачът се среща с нови и уникални казуси и до каква степен това са стандартни проблеми, за които има ясно решение?

При стартираща компания почти винаги проблемите са тотално неясни. Освен, ако това не ни е шести или седми стартъп, вече сме наясно с много неща, така е дори при втори, трети.

При стартираща компания проблемите са неясни и е много хубаво тук да ходим да се консултираме с различни хора, които са минали по този път, а не да си пазим идеята и това, което правим само за нас.Колкото повече консултации правим, колкото повече мнения събираме, ние вече ще си вземем най-доброто за нас. Вече при компания, която е малко по-улегнала и работи повече години, има установени процеси и така нататък, проблемите са сравнително предвидими и решими. Обаче пак има едни 20–30% от проблемите, които възникват, от които се учим.

Има работещи компании на пет, шест, седем години и винаги изкача нещо, за което не знаеш, което прави, да се върна на първия въпрос, играта интересна. Не е игра, която да я превъртиш. Не можеш! Това ѝ е хубавото на тази игра. Ти побеждаваш, минаваш всяко едно ниво. После второ, трето, пето, десето и преминаваш напред. На следващото ниво ти е по-любопитно и ако нямаш любопитството… лошо!

18. До колко да се вслушваме в съветите на други хора и до колко да следваме нашия вътрешен глас?

Другите хора са важни, но нашият вътрешен глас е най-важен. Защо? Защото ние най-добре знаем „какво правим?“, „къде искаме да стигнем?“, „къде се намираме?“ и „кога искаме да бъдем там?“.

Където искаме да бъдем, другите хора нямат тази обща картинка, но в крайна сметка трябва да се има предвид, че е хубаво да вземаме и съвети от другите хора. Не може тотално да сме само ние. Затова няма конкретен отговор на въпроса.

Някой път нашата интуиция е по-силна и трябва да ѝ се доверим. Понякога обаче, когато ни дадат съвет, интуицията ни може би ще ни каже: „Абе, пич, тук може би… прав е човекът отсреща, имай го предвид.“ Най-общо това бих казал.

19. Правилният съвет може да бъде безценен. Как обаче да разграничим добрия от лошия съвет?

Интуицията ни би трябвало да ни казва кой е добър и кой е лош. А/Б тестването вече ще ни каже на практика, ако пуснем А/Б тест, това е нещо, което много обичам да пускам. А/Б тестване за абсолютно всичко и той винаги ми отговаря правилно ли е било или не.

20. Как да постигнем баланс между необходимата доза логически анализ и нашата интуиция (gut feeling)?

Трудно, особено при стартираща компания. Обикновено в началото много голяма степен зависи от вътрешното ни чувство.

Оттам насетне, колкото повече се развива една компания и процесите в нея, толкова повече отиваме от вътрешното чувство към логиката. Колкото повече процеси имаме в една компания, толкова повече тя става обоснована на логика.

Преди това до голяма степен предприемачът е моторът, центробежната сила – всичко, което се върти около него.

21. Кой е един от най-големите ти успехи?

За мен лично е свободата. Свободата е най-големият ми успех. Свободата да мога да избирам: какво да правя, кога да го правя, с кого да го правя, колко време да го правя. Аз винаги съм се стремял лично към това нещо. Това е – свободата.

22. Кой е един от най-големите ти неуспехи?

Ох, много… предоверяването. Много голям неуспех съм имал с него. Може би това е нещото, което ме е и променило през годините, защото имам поне два-три епични провала, базирани на предоверяването.

23. Какво послание имаш към нашата аудитория?

Да действа! Всичко е възможно. Екосистемата ни се развива повече от чудесно. Има повече от прекрасни хора в България, които правят много смислени неща.

Най-важното нещо, което мога да кажа, е да действаме, ако бездействаме, само можем да съжаляваме, ако действаме, можем да объркаме нещо, но в крайна сметка, както казахме и при предишните въпроси, това ще ни даде урок и то безценен.

Да действат. Няма начин. Ако действат, рано или късно ще им се получи.

Редактор: гл. ас. д-р Андриана Спасова